петък, 26 февруари 2016 г.

The Sick Book Tag

Причината за направата на таг-а ми се струва ясна. За жалост трябваше да се разхождам до училище и обратно, понеже хрема не се оказа много сериозно настиване (всъщност предпочитам училището пред болест, не ме разбирайте погрешно).

1.Диабет- сладка книга, наистина сладка.
На мен наистина не ми се иска да се повтарям с поредицата на Стефъни Пъркинс от по-преден таг, затова казвам книгата на Зоела - Girl Online (въпреки че не е чак толкова сладка)

2.Едра шарка- книга, която си прочел веднъж и никога повече няма да прочетеш.
Мхм..това е трудно, защото има много книги, които не бих прочела пак, но не защото не са ми харесали, а заради липса на време..Първите няколко книги на поредицата ''Дневниците на вампира''. Просто не ми харесаха особено (в началото беше добре, но с всяка следваща се влошаваха)

3.Грип- книга, която се разпространява като вирус.
''Вината в нашите звезди'' - книгата, която дори нечетящите прочетоха.

4.Цикъл- книга, която четеш всеки месец, година или просто често.
Няма такава. Не обичам да препрочитам книги, понякога ми се променя мнението за тях. Ако препрочитам е, защото много ми е харесала, но съм я забравила. И въпреки това повече от два-три пъти не мога. Друго е за детските книжки или приказки. Тях винаги мога да ги чета още и още веднъж.

5.Безсъние- книга, която те е държала будна цяла нощ. 
Чак цяла нощ не ми се е случвало.. Но дълго не можех да заспя след ''Предани'' на Вероника Рот..

6.Амнезия- книга, която е забравена и се е провалила да остави траен отпечатък в теб, трайно впечатление.
''Скай'' от поредицата за Саванти. Почти нищо не помня. Беше ми някак скучна, проста в лошия смисъл. Идеята, че сами не сме си достатъчни и трябва да търсим някой да ни допълни, е в противоречие с моите виждания. Просто не ! Също така ''Чужди очи'' на и аз не помня кого. Беше интересна, но не ми хареса.

 7.Астма- книга, която те остави без дъх.
''Даровете на смъртта'' на Дж.К.Роулинг.

8.Недохранване -книга, която не дава храна за размисъл.
Не мисля, че съм чела (за щастие) такава.

9.Travel sickness -книга, която те отведе на пътуване през времето и пространството.
Поредицата ''Скъпоценни камъни'' - Керстин Гир, ако не се лъжа това е и единствената, която съм чела с пътуване във времето.

Тагвам всеки болен, който има желание да го направи! :D

неделя, 21 февруари 2016 г.

''Възпламени ме'' - Тахере Мафи

Корица : Хубава е. И трите са хубави.
Мотиви, които харесвам : идеята за силите, стилът на писане на авторката, двамата братя.
 
Бяха минали 2-3 месеца откакто прочетох втората книга ''Разнищи ме'' и в началото не можех да се сетя какво точно ставаше в края. За щастие благодарение на авторката някои от моментите ми се възвърнаха. Предишната книга не ми беше много интересна по някаква причина и мисля, че я оцених с 3 звезди. С радост казвам, че тази ми хареса повече.Прочетох я бързо, което винаги е добър знак. Радостна съм, че избра Ейрън, защото той винаги ми е бил много по-интересен и някак си е по-обрисуван като характер. Още от самото начало не харесах Адам, постепенно започнах да се нагаждам, но никога не можах да го харесам наистина. Кенджи е интересен, забавен и добър и съм много щастлива, че авторката доизгради образа му. Най-хубавото е, че след като Уорнър разбра за Адам и Джеймс, те успяха да се нагодят (и най-вече се сдобриха Адам и Джулиет, защото има книги, в които авторите оставят някои караници между герои просто така). Не мога да кажа, че е изпълнена с много обрати, но ми хареса достатъчно и така. Трябва да поговоря и за преобразяването на Джулиет. Мисля, че това е най-хубавото в тази книга. Тя не просто израсна. Тя се промени. И това ми харесва страшно много. Учи ни да вярваме в себе си, да се ценим. Уорнър също ни учи на много неща и той дори в началото ми харесваше, когато беше ''лош''. Много ми допадна посоката, в която отиде книгата. Много съм доволна, че началната история с птичката се доизясни и всъщност всичко, което имаше нужда от изяснение.  

Стилът на писане е сякаш аз, ако реша да напиша книга, но нейното е малко по-драматично и признавам на моменти в първа и втора книга ми идваше малко повече. Но беше красиво също така. В началото имаше много задрасквания, но после от думите строеше само сила. От всички други най-любимо ми е следното изречение (което Уорнър й каза):

''Няма от какво да се боиш. За какво да се тревожиш. Не тъгувай по нищо в този преходен свят.''

Поредицата е добра. Радвам се, че я прочетох. Не мога да кажа, че ми е най-любимата, но си заслужава прочита. Може би дори третата да ми е любимата, въпреки че за болшинството е по-слаба. Оценявам тази книга с 4 от 5 звезди. Цялата поредица е може би малко под 4, но мога да кажа, че със сигурност има на какво да ни научи.

събота, 20 февруари 2016 г.

Top 5 мои любими поредици за всички времена !

Напоследък ми се очертава да завърша много от поредиците, които съм започнала още от преди няколко години. Следователно не е най-подходящият момент да споделям моите топ 5 любими поредици, при условие, че след няколко месеца може да искам да вписвам още книги. Но въпреки това реших, че ще напиша този пост, а в края на годината ще направя нов, в който ще споделя кои поредици съм завършила и дали някоя влиза в моите топ 5 (но искрено се съмнявам).
И така.. да започваме ! (Няма да бъдат подредени по определен ред, просто ще изброявам)

1.''Игрите на глада'' - Сюзан Колинс
Толкова завладяваща поредица. С такъв дълбок смисъл. Карала ме е да преосмислям съществуването на всички нас. Поклон пред авторката! Не мога дори и да си представя какъв е този талант, как човек успява да измисли нещо такова. Треперела съм над книгата,плакала съм. Това е поредицата, която ме свързва с двама мои любими човека.  Харесвам филмите, не са най-добрите, но можеше да е къде-къде по-зле. А пък Дженифър Лорънс играе прекрасно. Любимата ми книга от поредицата е втората. Харесвах Финик много, беше един от любимите ми герои (актьорът е много хубав !!) През цялото време бях за Пийта и съм доволна, че Катнис избра точно него. Когато гледах последния филм, открих много по-дълбок смисъл в крайните думи ''Но има и много по-лоши игри''. Но е лично и затова няма да го споделям.
Накратко : силна поредица, с дълбок замисъл. От книгите, които оставят нещо в нас.

2.''Пърси Джаксън и боговете на Олимп''  + ''Героите на Олимп'' - Р.Р. (приемам го за една цяла история)
Пърси Джаксън е моето детство (поне няколко години от него). Дори не знам как да опиша колко много значи за мен. Мисля, че е едно от първите ми обсебвания. Тоолкова харесвах Пърси. Винаги ще бъдат мои любими книжки, каквото и да казват хората. От първата поредица любима ми е четвъртата, а от втората третата (която е една от най-любимите ми книги евър).А да не говорим, че е много забавна, една от малкото поредици, с която съм се смяла на глас! Освен Пърси, харесвам Лио и Калипсо много, не че останалите не си ги обичам. С цялото си сърце вярвах, че светът и героите са истински, което не може да разбере никой, който не е чел хубава книга. Благодаря на Рик Р., че направи тези няколко години по-хубави !

3.''Академия за вампири'' + ''Кръвни връзки'' - Ришел Мийд (приемам го за една цяла история)
Като се има предвид, че заради моя инат имаше възможност дори да не прочета първата книга, ми става наистина лошо :D. Kaкто стана ясно, в началото не бях много благосклонна към поредицата. Но все пак, взех я, прочетох я и не беше лоша. След това прочетох втората...и разбрах, че е наистина добра (втората ми е любимата бтв)! Въпреки това, след третата направих една голяма пауза от година и нещо и чак после се върнах на четвъртата. Тогава може би разбрах, че наистина ми харесват - тогава, когато ги нямаше. Ии..оттук  нататък е ясно.
 
Какво толкова ми харесва и аз не знам. Дали светът, дали прекрасното приятелство между Роуз и Лиса, самата Роуз, авторката, или най-вече всичко това с още много, но искрено заобичах поредицата. Обожавам я и ще я препрочета. Липсва ми, липсва ми много. Ейдриън беше моята голяма любов. Лелее толкова го харесвах! Може би колкото Пърси (а това е много :D). Смятах, че с ''Кръвни връзки'' ще успея да запълня дупката. Ами..да ама не. Втората поредица е различна.Не по-лоша, но не това, което очаквах. Може би затова харесвам повече първата. Пък и ми липсваше образа на най-добрата приятелка и връзката между тях двете. Харесвам Сидни и си мислех, че приличам повече на нея. Но не е така. Постепенно чувствата ми към Ейдриън (ако не ви звучи чак толкова откачено) започнаха да избледняват, когато видях ранимата му страна. Бях точно като (не много голям спойлер, но все пак донякъде спойлер!) Роуз, когато го заряза накрая на шеста книга. Тогава си мислех колко лошо е постъпила. Сега я разбирам обаче. Също така магията на Сидни ме изненада много, но някак си така и не ми допадна чак толкова по някаква причина. Вписвам ''Кръвни връзки'', защото въпреки всичко беше завършек на започната история и въпреки критиките ми, е важна поредица за мен, на която държа много.  Препоръчвам ви Ришел Мийд с двете си ръце и двата крака, защото наистина си заслужава!

4.''Хари Потър'' - Дж.К.Роулинг (очаквахте го нали :D)
Има си причина поредицата да е толкова известна. Някои смятат, че понеже не съм я прочела по-рано (а я прочетох 2015 някъде), съм изпуснала всичко и , че вече е прекалено късно. Бих се съгласила с тях, защото знам какво е да четеш като дете, когато всичко ти се струва 10 пъти по-готино (все пак така прочетох Пърси). Но има едно голямо НО. Това дълго ме притесняваше..докато не се сетих. Спомних си как на около 6,7 години (не помня въобще цифрата, но бях малка) гледах филма. И бях запленена от магията. Даже имам спомен да съм гледала и втория филм. Така че всъщност малко или много съм усетила магията като дете. Помня шоколадовите жаби и снимката на Дъмбълдор, което се е запаметило в съзнанието ми завинаги. Помня писмата, стаята на Хари под стълбите и перон 9/3'4. Помня всичко това и помня усещането. Така че просто трябваше да си наваксам с книгите. И го направих. Мисля, че това, което я прави толкова харесвана е, че авторката наистина използва магия. И колкото и зле да ви звучи.. магията на любовта. Вижда се, че всичко написано е от сърце, че тя е оставила себе си. А това е най-ценното нещо ! За любима книга имам три - 4, 5 и 7. Може би най-вече седма. Много добър край (а за мен края е от огромно значение). Мога да говоря още и още, но вие си знаете колко е добра. Научи ме да вярвам, а това е най-важното.

Следващата е поредица, която не съм предполагала, че някога ще попадне там. Но ето я.

5.''Създадена от дим и кост'' - Лейни Тейлър
Почнах я. И не знаех какво да мисля. Харесваше ми. И не ми харесваше. След което стана много интересно. И пак се влоши. Имах някакъв проблем с нея - имах чувството, че писателката се опитва да..ами да включва неща, които ''уж'' са готини, ''уж'' са много странни и уникални. Хубаво де, свърших първа и почнах втора..бях си решила, че няма да я прочета. И ето ме - връщам я непрочетена в библиотеката, като съм стигнала до 100 страници, не повече. Какво ме накара да я взема отново.. не знам. Но я взех. И открих, че тези неща, които са ме дразнели преди, са като обвивка, която се пропука. А отдолу? Открих красотата на вселената. Звучи много сериозно и драматично, но това почувствах. Имаше моменти, докато четях третата книга, в които не бях сигурна, че ще я завърша, доскучаваше ми, пропусках няколко изречения. И после стигнах по към края..и бях убедена, че ще ми хареса. За мен е страшно важен краят. Най-обичам, когато се започне историята с нещо (примерно ябълки и се завърши с ябълки в последното изречение) както беше и тук с ядеца. Толкова хубав край. Знам, че много читатели казват, че краят е бил слаб и предполагам, че не е за всеки. Но толкова силно ме докосна. ''Ние сме звездните богове'' криеше такава красота, такъв смисъл за живота, че ние сме създателите на себе си, че ние можем да променим всичко. Че не сме просто хора. Както казах и преди, ще го кажа и сега. Причината тази поредица да влиза в топ 5 е красотата, която излъчва. Истинската, неподправена магия на желанието, волята и любовта на света.

Разбирам, че не всеки ще се съгласи с мен. Но за мен е достатъчно някой да е видял гледната ми точка. Чувствайте се свободни и вие да изразите вашето мнение долу в коментарите.

неделя, 14 февруари 2016 г.

Valentine's Day Book Tag

Няма по-идеален таг от този за днес. Като цяло сладникавите таг-ове са ми слабост. Благодаря на Ади ,че ме тагна и пожелавам на всички много любов  по случай днешния празник!

 1. Любимата ви двойка - искате да имате такава връзка. 
Мисля, че съм го казвала и преди, но любимата ми двойка е Сидни и Ейдриън. Дори не знам какво е нещото, което толкова ми харесва в тях, но със сигурност  бих искала връзка като тяхната. Също така и на Роуз и Дмитрий , Пърси и Анабет,  Синдер и Кай от '' Лунните хроники '' и не на последно място - Ана и Етиен.

2.Връзка, която не се е получила. Вие искахте те да се съберат, но това така и не се е случило.
Май няма такава. Винаги тези , които съм харесвала , са се събирали. Предполагам имала съм късмет :D

3.По кого сте си ''падали''. Независимо от персонажа.
Списъкът е дълъг...като се започне с Пърси Джаксън, Ейдриън Ивашков, Лио Валдес, Toмас от ''Лабиринтът'', Етиен, донякъде Рон Уизли и Хари Потър , просто защото считам, че бяха много добри персонажи. И със сигурност още много...

4.Най-ужасната връзка. Винаги сте искали двойката да се раздели, защото те са твърде различни и според вас не си подхождат.
За най-ужасна не знам, но не харесвах Джулиет и Адам от ''Разбий ме'' ( просто Адам ми беше малко скучен ) , Катнис и Гейл . Не харесвам много и Идлин и Кайл ( ''Наследницата'') по някаква причина, въпреки че дори не са двойка. Харесвам ги поотделно и смятам, че си отиват и приличат, но някак си не смятам, че е подходящият за нея.

5.Вашият любим любовен триъгълник.
Може би Селена, Каол и Дориан. Все още не съм прочела поредицата, но засега харесвам и двамата и затова предполагам толкова ми допада този триъгълник.

6.Вашата любима трагична любовна история. Нещо като Ромео и Жулиета ( и без спойлери )
Кару и Акива от ''Създадена от дим и кост''. Строго погледнато може би не е точно като Ромео и Жулиета, но всички, които са чели историята, знаят защо може да се нарече и трагична ( въпреки че свършва добре :D )



Това беше таг-а , благодаря за прочита :). Няма да тагвам никого, нека всеки, който реши да го направи да се чувства тагнат !





събота, 13 февруари 2016 г.

Поредицата '' Кръвни връзки'' - Ришел Мийд

Дори не знам откъде да започна. Свърших с още една моя любима поредица. ''Академия за вампири '' остави нещо в мен, което трудно се подминава..а сега и ''Кръвни връзки''. Признавам, може би първата поредица ми харесва маалко повече, но просто така и не можах да приема Ришел Мийд. стригои и човешка магия на едно място. Но въпреки това нямам думи, с които да опиша колко много съм се забавлявала с тези две поредици. Като се започне с академията ''Свети Владимир'', светът на морои. дампири и строгои, кралския двор, невероятната Роуз и нейните приключения,духът и другите елементи. Това са нещата, които харесвам най-много в книгите като теми, а като добавим и чудното приятелство и романтичната връзка между Роуз и Дмитрий, не е чудно, че е в топ 5 любимите ми поредици.Очаквах ''Кръвни връзки'' да е подобна на Академията и понякога ми липсваха всички тези неща,които изредих горе ( Имаше ги, но по-малко ) И въпреки това , авторката успя да измисли историята с алхимиците, Джил, Олив и Нийл, да намери работа на Ейдриън, успя дори да ги ожени и да имат дете. Обожавам това,че вмъкна артистичните умения на Ейдриън и всички ''техни неща'' като колата, кръста, дракона, кръгът, блузата, която той нарисува, червената рокля и сигурно още нещо, което изпускам. Ришел Мийд създаде толкова красиви моменти между двамата , че и месеци няма да ми стигнат да изразя колко прекрасни са.
Ако тръгна да изписвам и любимите ми моменти, няма да спра, но ще кажа от всяка книга по един-два.Когато ''скучайно'' Сидни бе принудена да седи до Ейдриън в самолета  (3 книга), когато токът изведнъж се включи посред изявлението на пияния морои ( 2 книга ) , рожденния ден на Сидни ( ако не се лъжа е в 4 книга ) ,  последните 100-150 страници на пета книга, тоест тяхното бягство и брак, на края на първа книга когато Ейдриън каза на Сидни, че очите й са красиви и , че може да ги нарисува. За шестата книга не съм сигурна, кой ми е любимия момент,защото почти всички бяха еднакво красиви.Ще кажа няколко неща относно последната,шестата книга,която прочетох днес. Искам да изкажа огромното си възмущение - как може да е толкова къса !!! Да не говорим, че се чете адски бързо. Ако оставим това на страна , книга беше добра. Не най-добрата според мен ( лично на мен петата ми е любимата ) , но изпълнена с много обрати и приключения. Краят беше добър, не знаем обаче какво става по-нататък с тези бебета между дампири . Разбрахме и за чичото на Ейдриън/ бащата на Дмитрий , което беше доста интересно . Наистина ми е тъжно за Олив, Нийл и Нина. Смятам, че заслужаваха повече. Имаше някои неща, които бих променила, но въпреки това ми хареса. Беше тъжна, но хубава.Ако ''Академия за вампири'' беше червено и черно, то '' Кръвни връзки '' със сигурност е топло златисто и лилаво. И така, поредния край на хубава поредица за 2016. Обмислям да препрочета и двете поредици.
Това ревю е по-различно от предишните ми като структура, защото е по-общо. Но въпреки това се надявам да ви е харесало ! (:

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Book Cake Tag

Видях този таг и реших да го направя , нищо че не съм тагната от никого. Беше толкова сладък , че нямаше как да му устоя :D 

Брашно - книга , която започва малко бавно , но после те  грабва.Със сигурност ''Стъкленият трон'' - Сара Дж. Маас . Имаше моменти , в които смятах , че няма да мога да я завърша. 

Маргарин - книга, чието резюме е много завладяващо .
''Изборът'' на Кийра Кас . Винаги съм харесвала книги , които са базирани на игри или реалити шоута

Яйце - книга , която мислеше , че ще е кофти, но се оказа добра.
''Създадена от дим и кост '' - Лейни Тейлър . Минахме през много караници с нея и бяхме на път да се разделим , но в крайна сметка я заобичах ! 

 

Захар - Сладникава книга
Трите книжки на Стефъни Перкинс. Няма по-сладки от тях..

Глазура - Книга, която покрива всеки елемент , който харесваш - забавни моменти  екшън моменти и други.
''Академия за вампири'' на Ришел Мийд. Моята вечна любима. С такава героиня като Роуз никога не е скучно.

Пръчица - Поредица , към която се обръщаш за повдигане на настроението , когато имаш нужда от това.
Всяка една моя любима поредица може да ме накара да се почувствам по-добре. 

Черешката на тортата - Любимата ти книга от тази година до този момент.
За съжаление не мога да отговоря. Смятам , че любимата ми книга за този месец и направо година ще бъде прочетена скоро.