понеделник, 30 май 2016 г.

Какво прочетох през месец май?

Доволна съм от броя на прочетените книги (8) за този месец. Разбира се, можеше и по-добре (като се има предвид колко кратки сa някои), но нека не бъдем прекалено амбициозни :D. Май месец беше добър и в личен план, въпреки многото изпитвания. За юни си пожелавам същата бройка, дано да имам време и желание.

1."Прелестни създания" - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл
Първата книга за месец май. Бях останала с впечатление, че главният герой е момиче и можете да си представите объркването ми, когато се оказа, че не е. Като цяло ми хареса, но имах и няколко проблема с книгата. Заобичах идеята, но не и начинът, по който двете авторки са предали историята. Стига бе, никой не може да е чак толкова спокоен, ако му кажат за съществуването на чародейци, както беше Итън! Имаше скучни моменти, но краят беше добър, според мен. За 400 стр. се случиха много неща, може би това е и причината да я прочетох толкова бавно. Изгледах и филма - много по-различен беше, но ми хареса дори малко повече от книгата. Хубавите моменти ги бяха прецакали, но кофтите бяха превърнати в нещо много красиво в големия екран. Моята оценка (на книгата) е 3,5/5 звезди.

2."Домът на мис Перигрин за чудати деца" - Рансъм Ригс
Доста доволна останах от книгата. Очаквах нещо чудато, направо извратено, но нито за момент не се изплаших, напротив даже снимките, приложени в книгата, ми се сториха забавни и интересни. Начинът на писане ми беше изключително приятен - не натоварва и същевременно успяваш да следиш ситуацията. Оценка 4,5/5 звезди.

3."Огнената наследница" - Сара Дж. Маас
Eдинствената книга, на която написах ревю. Линк тук - 4,5/5 звезди.

4."Ние, лъжците" - Е. Локхарт
Това е книга, която ме изненада по много начини. Първо - стилът на писане - много ми хареса. Различно и прекрасно. Без да натоварва. Асоциациите, които Каденс правеше с приятелите си "амбиция, кафе, дъжд.." е начинът, по който аз виждам хората. Приказките, които включваше. Самата история. Фактът, че авторката ти дава малки "насоки", чрез които да изградиш своята теория - от това зависи дали ще сложиш книгата в "със свръхестествен елемент" или просто "болезнена". Всичко беше точно, нямаше нищо излишно. Не е история със силен рев, а от онази болка, която е само вътрешна. Оригинално и странно, много странно. Няма да се хареса на всеки, но мисля, че всеки трябва да я прочете. Дълго се колебаех в оценката си. Първоначално й дадох 4 звезди, защото бях разстроена от края. Но след това осъзнах, че си заслужава напълно петте. Дълго се въртя в главата ми и не мисля, че някога ще успея да я забравя напълно. Погълна ме изцяло, прочетох я за един ден (много рядко ми се случва това). Последните думи бяха хубави, но за съжаление при българския превод няма как да се получи същото (макар да бяха намерили най-удачния превод). Всичко ми хареса в нея.

5."Прелестен мрак" - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл
Останах по-доволна от втората книга. Беше ми много по-интересно да следя историята и също така започнах да се привързвам към нея. Дадох й 4 от 5 звезди.

6."Модно ревю" - Кели Маккейн
Писна ми да изоставам в Goodreads challenge- а ми. Затова ще препрочета една от любимите ми детски, момичешки поредици - "Това съм аз, Луси". Интересното в случая е, че открих нещо, което не предполагах. Израствайки и четейки тези книги, аз несъзнателно съм черпела житейски уроци - какво е правилно, какво не. Това, което главаната героиня е научила, съм го научила и аз и съм го приложила и в моя живот. Останах много доволна от този факт. Иначе книгата беше хубава, както всяка от поредицата - изпълнена с хумор, емоция и любов.

7."Алена кралица" - Виктория Айвярд
Накратко: приличаше ми на микс от "Игрите на глада" и трилогията "Гриша". Но това не е критика, защото разбирам прекрасно, че в този един и същ жанр е много вероятно идеите да започват да се преплитат, дори и авторите да не са имали никакъв допир с останалите произведения. Това, което обаче не ми хареса в "Алена кралица", е ами.. как да го кажа - не съм очарована, нито зашеметена, нито възхитена. Беше просто приятно четиво, което на моменти не беше толкова приятно. Хареса ми идеята за кръвта, царствата и така нататък. Но съм сигурна, че макар да си спойлнах голямата развръзка на историята, нямаше да бъда изненада така или иначе. Другите малки "изненадки" ми се сториха придвидими (поне за мен). Имаше няколко много добри момента, заради които й дадох 4 звезди. - това е и точната ми оценка, нито повече, нито по-малко. Имам желание да продължа поредицата, но по някаква причина не мога да се накарам да започна втората. Мисля, че просто не съм на такава вълна.

8."Връзка" - Рейнбоу Роуъл
Това е любимата ми книга на Р.Р. При "Елинор и Парк" краят беше слаб, в сравнение с магията на останалата част, а пък при "Фенка" ми липсваше действие. "Връзка" е най-доброто и от двете книги. Прекрасна история, в която се влюбих. Като се започне от самата идея за телефона и миналото, до малките сладки момиченца и мяукането на Нуми, което беше тоолкова миличко, че чак започнах да харесвам малките деца, работата на Джорджи със сериалите, мопсовете, снежната буря, коледата, тениската "Металика", как всичко изигра своята роля, без да остава недовършено. Няма нещо, което да искам да променя. Джорджи ми допадна най-много от всички герои на Р.Р. досега и най-много се оприличих на нея. Любовната история беше също много добре направена, истинска и красива. Искренно казвам, че ще ми липсва сериозно. Краят също беше на ниво. Мислех, че ще ми хареса, но не очаквах да я обикна. Много много доволна давам заслужени 5 звезди.

Това беше всичко. Много ви благодаря, ако сте стигнали чак до тук, знам, че е дългичко. Не исках да пиша ревюта, защото просто нямах желание, а и това, което имах да казвам не беше достатъчно. За юни ще чета "Всички наши места" и "Принц с часовников механизъм". Все още нищо не съм решила за "Стъкленият меч", ще видим.
Още веднъж благодаря за прочита. Приятен ден!

петък, 20 май 2016 г.

The Throne Of Glass Book Tag

След прочита на "Огнената наследница" дълго време бях на вълна "Стъкленият трон" и си казах, че макар тагът да съдържа имена и от "Кралица на сенките", е добър момент да го направя.

LYSANDRA: Книга с променена корица, която обичаш.
Първата, за която се сетих е "Град от кости". Новата корица е в пъти по-добре.

ABRAXOS: Книга, която е по-добра вътрешно, отколкото изглежда външно.
Бих казала "Делириум" на Лорън Оливър. Книгата е много по-добра от корицата.
  
ERILEA: Поредица със страхотно изграден свят.
Тук ще кажа две- "Гриша" на Лий Бардуго и "Създадена от дим и кост" - Лейни Тейлър. Едни от най-добре изградените светове, за които съм чела..

RIFTHOLD: Книга, която съчетава жанрове
Хмм.. за това не съм много сигурна. Може би "Кръвни връзки" на Ришел Мийд и може би "Скъпоценните камъни" на К.Г.

DAMARIS: Книга, базирана на/вдъхновена от мит/легенда
Трудно ми е да не кажа "Пърси Джаксън". Току-що се сетих за "Самодива", не съм я чела, но знам, че е свързана с мит/легенда.

KALTAIN ROMPIER: Книга с неочакван обрат.
"Ние, лъжците" - Е. Локхарт. Все още съм в шок.. Също така "Даровете на смъртта" на Дж.К.Роулинг. 

ASSASSIN’S KEEP: Книга с ненадежден разказвач.
Не знам защо се сетих за Итън от "Прелестни създания". Не съм сигурна, до колко отговорът ми е адекватен, но не разбирам добре това условие :D. Смятам, че историята можеше да се разкаже по-добре.

ASTERIN BLACKBEAK: Книга, която има екипни цели.
"Кръвта на Олимп" на Р.Р. и въобще цялата поредица.

TERRASEN: Книга, която те кара да се чувстваш като у дома.
"Академия за вампири" - Ришел Мийд.

AELIN ASHRYVER GALATHYNIUS: Книга със силата да те унищожи.
Мисля, че "Принцеса с часовников механизъм" ще ме унищожи..

MANON BLACKBEAK: Книга, която те е уплашила.
Рядко ми се случва да ме уплаши. Страхувала съм се за живота на героите, но не и истински страх. Затова го оставям празно.

ROWAN WHITETORN: Книга, която те кара да изпаднеш в несвяст (заради множеството емоции).
Няма какво да му мисля - "Крадецът на книги" - М.З.

CHAOL WESTFALL: Книга, която те е предизвикала да погледнеш различно на нещата.
Много.. Джон Грийн, "Игрите на глада", "Предимствата да бъдеш аутсайдер".. почти всяка книга ме кара да погледна различно на нещата.

FLEETFOOT: Книга, която си получавал/а като подарък
Получала съм много, но понеже не искам да се повтарям, ще кажа различна поредица - "Предани" на Вероника Рот.

EYE OF ELENA: Книга, която си намерил/а точно, когато се нуждаеш от нея.
За мое голямо съжаление ще се повторя.. "Крадецът на книги" - избрах точния момент да я прочета.

И понеже няма нито едно за Дориан, но има за герои като Kaltain Rompier, ще добавя бонус, за всички нас - феновете на Дориан..

DORIAN HAVILLIARD: Книга, която съдържа магия в себе си.
"Огнената наследница". Харесва ми да си играя със ситуациите :D


Благодаря за прочита и лек ден :)

неделя, 15 май 2016 г.

Огнената наследница - Сара Дж. Маас

Корица : Бих казала, че е хубава, но малко ме дразни, че три от четирите книги са в син цвят. Много се надявам за петата да разнообразят малко..
Мотиви , които харесвам : Ключовете на Уирда, Дориан и Каол, елфите, спомените от миналото на Селена, уивърните, магията, огънят, ледът, водата и въздухът

Можете да прочете ревюто ми на първата книга и това на втората.

"Огнената наследница" беше по-различна от останалите. Чрез нея успяхме да видим една съвсем различна страна на изградения от Маас свят, изпълнен с магия, елфи и кръвожадни вещици, кралици и крале. Прочетох доста ревюта и във всички споделят, че първата част на книгата е вървяла бавно. За мен това не беше точно така. Смятам, че беше достатъчно интересна, но ако трябва да я сравним с втората част, където след всяка глава имаше по едно "ах", наистина изглежда по-мудна. 

Третата книга ни запознава с доста нови герои. Една от тях е Манон - вещица от клана на Черноклюните, чийто глави, признавам, в началото ми бяха скучни и пропусках няколко изречения и параграфи, докато не стигнах до Абраксос (нейният уивърн), който ми стана доста симпатичен. Оттам нататък нейната история ми стана значително по-приятна. Не харесах веднага героинята, но пък виждам потенциал в нея за развитие в следващите книги. Друг персонаж е Роуан - голяма част от главите от името на Селена бяха с него (ако не и всичките) и техните упражнения за превръщане. Тъкмо се реших, че съм от отбора на Дориан, и то се оказа, че има нов претендент за ръката на Селена.. Трудно ще заобичам този герой, но не e невъзможно. Понякога се наслаждавах искренно на моментите, които споделяха, и ако не друго, то поне изградиха едно прекрасно приятелство.
За Едион все още не съм сигурна какво да мисля - хем го харесвам, хем не съм видяла достатъчно от него, за да съм сигурна. Сорша ми стана любима още в началото и моментите им с Дориан бяха много сладки, но предполагам не им е писано...което е много тъжно, защото си отиваха страшно много!

Нека поговорим за всички имена, които Селена притежава - Елин, Огнено сърце, Елентия, Лилиан - не е никак малко. Не е чудно, че в крайна сметка Селена си е създала толкова лица, че някъде по пътя се е объркала коя е наистина тя.

"-Защо плачеш, Огнено сърце?

-Защото се изгубих - прошепна тя на земята- и не знам пътя."


Книгата определено бе наситена с емоция - най-вече от страна на Селена. Тя преживя много - физическа и психическа болка. На моменти смятахме, че това е краят. Но тя намери сили да се изправи. Преди да започна поредицата бях чувала колко харесван герой е Селена  - опасна, смела, смъртоносна. Но въпреки че ме привлече, усещах, че цялата тази сила и гняв, с които си боравеше, за да убива, не идваха от нищо добро, а от болка. Но тя също осъзна това и успя да се излекува. Вече силата й е истинска и идва от сърцето.

"Чудовище не можеше да победи друго чудовище, а само да го замени. Светлината единствена можеше да прогони мрака. 
Не се страхуваше."

Най-накрая успяхме да разберем повече от нейната история чрез спомените й от миналото. Спомени, толкова болезнени, че е трябвало да се крият под тази гневна душа. Мога да кажа със сигурност, че това бяха любимите ми сцени - на малката Елин, изгубила всичко. Историята й беше много красива, болезнена и истинска. Най-накрая открихме Селена.


   От третата книга се носи аромат на изпечен хляб от кухнята на Емрис и неговите приказки, на гора, кръв и шепот на един отминал живот.."Огнената наследница" е забулена в мистерии, магии и предоставя истината за забравени тайни и една изпепеляваща любов..   

събота, 7 май 2016 г.

Какво да правим, когато нищо не ни се прави?

Здравейте. 
Днешната тема е малко далечна от книжната, но доста по-значима. Всеки от нас - и имам предвид всеки - има моменти/дни, в които не иска да прави нищо и не му се прави нищо. Резултатът, от което е лежене, седене пред компютъра/телефона/таблета и едно нищоправене. Повечето от вас вероятно на следващия ден се чувстват по-добре и поради забързаното ежедневие бързо се забравя за случката, докато не стане отново. Проблемът, който аз срещам от (не толкова) скоро е, че няма "излизане" от това състояние, а просто "разсейване", което е значително кратко. Сякаш нещата започват да губят смисъл. Което, разбира се, трябва да престана да говоря, защото е точно обратното на темата днес. Исках да споделя самото усещание, да ви подканя да споделите вашия предполагаем опит с това и да ви предложа (на вас и на мен) тези съвети как да се справим с това нещо, което не ме оставя намира от няколко месеца.
Невъзможно е да го изкореним напълно, но за един момент то можем поне да се опитаме.
Нека видим първо какви са симптомите:
И така днес трябваше да завърша "Домът на мис Перигрин за чудати деца" и да почета още, но просто не мога да се преборя с  тези 30 стр. Чета, но не чета. Не се свързвам с историята. Това много прилича на reading slump, само че разликата е в това, че не е само при книгите. Не ми е интересно да правя нищо.
Друг симптом, който забелязах, е спането. Точно така. Аз лично не обичам да спя и почти никога не го правя следобед. Но в такива моменти ми се иска да спя, да спя и да не трябва да се връщам в реалността..

Книгите започват да губят красотата си, ежедневието изглежда сиво. Мисълта за домашните, презентациите и тестовете, за които трябва да уча, влошават положението. И в един прекрасен момент нито знам какво да правя, нито имам желание да го направя и се рея из къщата като се местя само, за да седна на друго място. Като призрак. Добре, мисля, че схванахте картинката. Но какво правим? Мисля, че е време за съветите, от които аз също ще се възползвам.
1) Колкото повече лежите, толкова по-зле става. Сериозно. Недейте. Най-доброто нещо, което може да се направи, е да излезете от вкъщи. Но съм достатъчно наясно и знам, че това е супер невъзможно, когато дори не мога да се накарам да отида на 3 метра, от мястото, където съм. Затова имам по-добра идея : гледайте филм. Това е нещото, което почти винаги ме изкарва от такова състояние. Защото вие сте някъде другаде, докато реално не сте. Не случайно го слагам на първо място - това може би най-ефективният, защото е и най-лесен.

2) Музиката. Тук е малко опасно, защото аз лично се познавам много добре и знам, че ще си пусна някоя бавна песен, от която положението ще се влоши двойно. НО, ако вие смятате, че няма да припарвате до меланхолични песни, би бил добър съвет. Нещо бързо, весело.. Какво пък - има шанс и да станете да танцувате !

3) Направете нещо, което обичате. Но нямам предвид обичта ви към яденето и леженето. Не, нещо, което ви кара да се чувствате живи - следователно нещо, което е извън комфортната ви зона. Може и нещо, от което ви е страх.. Гаранция за по-добро настроение след като го направите!

4) Ако наистина имате нужда просто от почивка, направете го. Понякога ни трябва да .. избягаме от реалността. Но по правилния начин. Бъдещето е по-добре от миналото. Мислете си за хубави неща, които ви радват. Мечтайте. Поставете си цели. Всичко е възможно, не забравяй.

5) И последно, но най-най- важно. Направи нещо. Каквото и да е - по-добре е от нищо. Не се оставяй. В единия случай ни трябва малко живец, малко огън. В другия имаме нужда от почивка от всичко и при него също трябва да направим нещо - да останем насаме с нас самите. Без интернет. Просто ние.

Животът се променя. Нещата няма да останат така за дълго. Можем да направим хиляди, хиляди неща. Но истината е, че възможностите рядко идват, когато седим и не правим нищо. Затова станете и живейте. Няма по-добър съвет от този.
Има толкова много неща, които все още не сме открили, направили.
Taка и така трябва да живеем. Поне да го направим напълно и изцяло. Да си изкараме добре. Какво ще кажете?

неделя, 1 май 2016 г.

Choose One Book Tag

Здравейте! От както направих Burn, Rewrite, Reread Book Tag   ми се върти само една мисъл в главата - Защо да не направя нещо подобно, но с мои любими поредици? И така реших да направя този таг, като признавам, че идеята е почти изцяло на този, който е измислил оригиналния Burn, Rewrite, Reread Book Tag. Правилата са почти същите, но с някои дребни разлики:
1) Пишете на лист хартия четен брой ваши любими поредици, режете ги и ги слагате в купа. Разбърквате и теглите по две.
2) Избирате една от тези две поредици - тази, която харесвате повече.
Не е сложно, нито нещо нестандартно, но реших, че ще бъде забавно да го направя. Не искам да тагвам никого, защото не желая да се чувства задължен да го прави, в случай, че не му допадне идеята.
Да започваме !

Ако някъде съществува вече същият таг, моля ви, кажете ми, за да дам кредита на човека преди мен!

РУНД 1
Падна ми се "Лунните хроники" на Мариса Майър и "Адски устройства" на Касандра Клеър
Oще с първото теглене късметът ми изневерява! Това са поредици, които аз наистина харесвам и не мога да сравнявам... Но единствената причина, поради която избирам "Лунните хроники" е, че все още съм на първа книга на АУ и не съм толкова навътре в историята. Съжалявам, Касандра !

РУНД 2
"Разбий ме" на Тахере Мафи и "Изборът" на Кийра Кас.
От всички поредици, които написах точно тези са двете, които обичат по равно! Не мога да повярвам, че ги изтеглих точно тях.. След дълго мислене казвам "Изборът" по същата причина като в първия рунд - поредицата "Изборът" има повече книги и затова има маааалко по-голямо място в сърцето ми. Но разликата е наистина малка!

РУНД 3
"Пърси Джаксън и боговете на Олимп" - Рик Риърдън и "Стъкленият трон" на Сара Дж. Маас
"Стъкленият трон" е много добра поредица, която те оставя жаден за още след прочита на всяка книга. Но пред "Пърси Джаксън" почти всички за безсилни.. Съжалявам,
Сара, ако бях прочела цялата поредица щях да се колебая, но Пърси си е Пърси.

РУНД 4
"Създадена от дим и кост" на Лейни Тейлър и "Дивергенти" на Вероника Рот.
Този рунд е малко по-лесен, защото макар любовта ми към първата книга на В.Р., другите две от същата авторка не могат да се мерят с "Дни на кръв и звездна светлина" и "Сънища за богове и чудовища". Точката отива при Лейни Тейлър!

РУНД 5
Изтеглих "Делириум" - Лорън Оливър и "Кръвни връзки" - Ришел Мийд
Няма как да не избера Ришел Мийд. Много харесва поредицата на Л.О., но мисля, че почти винаги, в каквато и да е ситуация, ще избера Ришел Мийд.

РУНД 6
"Игрите на глада" - Сюзан Колинс и "Лукс" на Дженифър Л. Арментраут
За щастие, този е лесен. "Лукс" е забавна, лека и романтична поредица, която въпреки че харсевам много, не може да се равнява на "Игрите на глада". Съжалявам, Джен!

РУНД 7
За предпоследния рунд поредицита са "Хари Потър" - Дж.К. Роулинг и "Реликви на смъртните" - Касандра Клеър 
Дори и да бях голям фен на Реликвите (какъвто аз не съм) пак щях да предпочета "Хари Потър". Класиката си е класика.

РУНД 8
И ето, че останаха само две листчета - "Академия за вампири" на Ришел Мийд и "Скъпоценните камъни" на Керстин Гир
"Скъпоценните камъни" е поредица, която със сигурност влиза в моя топ 10 и с която съм се забавлявала много. Но все пак това е "Академия за вампири", а ако следите блога ми, знаете колко много държа на нея.


Това беше моя малко измислен таг. Надявам се да сте се забавлявали. Ако смятате, че изборът ми не е правилен, не се притеснявайте да го споделите в коментарите!
Весели празници!