Имах доста предразсъдъци относно книгата на Маас - бях убедена, че с мъка ще прелиствам страниците и с много усилия ще стигна до края. Книгата обаче ме изненада много приятно и се радвам страхотно, че имах възможността да я прочета! Още с първите няколко страници историята ми стана любима, а дори не бях стигнала до най-хубавото! Може би не всички ще се съгласят, но според мен това е една от най-добрите книги на авторката и ми хареса в пъти повече от "Стъкленият трон", който също е първа книга. Но нека започнем със самата история.
"Двор от рози и бодли" е донякъде заимствана като идея от доста нашумялата напоследък заради екранизацията си "Красавицата и звяра". В началото намирах прилики с оригиналната приказка, но бързо историята тръгна по собствен път, до момента, в който вече не можеш да кажеш, че разказът за Красавицата и Звяра седи в основата й.
Освен със своята оригиналност книгата ме плени и своята естетическа красота - влюбих се в имената на Дворовете и тяхната красота, в магията, която беше представена значително по-красиво от в "Стъкленият трон" и цялата символика с розите и бодлите. Нямаше момент, в който да ми се доспива по време на четенето й, а накрая дори нямах търпение да посегна за следващата книга, което не ми се беше случвало от много, много време. Единствено краят според мен не беше на същото ниво, просто защото беше прекалено щастлив и приличаше повече на край на поредица, отколкото на първа книга.
Героите също са нещо, което ми направи добро впечатление. Много харесвам Фейра, която макар да е по-малко бойна от Елин, знае как да се защитава. Допаднаха ми в нея желанията й да рисува и да пресъздаде красивите сцени, които вижда, защото подобни имам и аз. И двете разбираме как има неща, които понякога са невъзможни за пресъздаване. За момента харесвам Тамлин - верен е на Фейра, смел е и е силен. Трябва, разбира се, да спомена и Рисанд, който не ме плени в началото, не разбирах какво толкова му харесват. Затова пък бавно, но сигурно започвам да осъзнавам защо е любимец на всички и още по-бавно, но сигурно започвам и аз самата да се превръщам в негов фен. Може би един ден ще стане и моят любимец. А колкото до Люсиен - харесах го още от самото начало.
Като цяло смятам, че Маас пише дост сухо и на моменти трудно за следене. Но не и тук. Предполагам, че причината се крие най-вече във фактът, че книгата е разказана от името на Фейра, тоест от първо лице, както обичам, но ми беше лесно да проследя историята.
Мислено разделям книгата на 2 половини - в двора на пролетта и изпитанията. Всеки, който я е чел, знае за какво говоря. Трудно ще кажа на коя част се насладих повече - първата беше красива и романтична, втората опасна и ми донесе много вълнение. При всички случаи обаче авторката е включила едни от любимите ми неща - дворове (кралства), магии, рисуване, танци и музика, празненства, изпитания и загадки, които са чисто и просто моята любима формула за книга. Тя дори успя да се нареди сред най-любимите ми за тази година!
Силно ви препоръчвам "Двор от бодли и рози", ако все още не сте се докоснали до нея, защото тя е едно пленително пътешествие, за чието продължение нямам търпение.
