Какво прочетох през месец юни.

Не мога да повярвам, че най-накрая училището свърши. Толкова дълго чаках да дойде това лято, че вече ми е трудно да повярвам. Месец юни беше като влакче в увеселителните паркове - много надолу, много нависоко. Но вече му се вижда края. Относно литературната страна на месеца- справих се добре (като се има предвид оформянето и всичко около училището). Спирам да дрънкам и преминавам на книгите, защото не са малко.

1) "Всички наши места" - Дженифър Нивън 4/5 *
Това, което ме впечатли в книгата, е колко много размисъл дава - някои от изреченията трябва да се четат по няколко пъти, за да се схванат наистина. Беше хубаво да си извадя цитати, защото имаше много неща, които заслужават да им бъде обърнато повече внимание. Хареса ми като цяло. Имаше неща, които не ми допаднаха, но проблемът не беше в тях, а в мен. Просто не бяха за мен. Ще ми се да бяха превели асоциацията на имената им. Хайде, за Вайълет можехме да се сетим, но за Финч ако не знаех, че е определен вид птица, никога нямаше да зацепя. Та накратко - хареса ми, беше нещо различно, но не прекалено странно. Повече от 4 звезди няма как да дам, защото все пак, както казах, не е точно книгата за мен, но остави със сигурност следа и ми помогна да видя света по един друг начин.

2) "Модно училище" - Кели Маккейн
Продължавам с препрочитането на поредицата. Не спирам да се изумявам колко неща съм научила от нея, колко съм се вдъхновила.. Страхотна е, наистина.

3) "Белжар" - Мег Уолицър 5/5 *

Взех я просто така, защото бях виждала заглавието на няколко места. Без да предполагам колко ще ми хареса. С първото изречение и вече се бях потопила в един друг свят. Страниците минаваха лесно и неусетно стигнах до края (не ми се случва често). Прочетох я в точния момент и ми помогна да науча някои неща..Много много ми хареса и силно я препоръчвам! 

4)" #скандал" - Сара Оклър 3,5/5 *
Очакванията ми за нея се потвърдиха - разтоварваща книга, но не и силно интригуваща. Най-интересното при нея беше идеята за кибер-тормоза. Като цяло съм доволна от нея, въпреки че имаше диалози, които прескачах. Все пак, препоръчвам я за любителите на съвременния жанр.

5) "Докога без гадже" - Меган Макафърти 5/5 *
Най-голямата изненада за месец юни.. страхотна, невероятна. Написах 10 причини да я прочетете, ако още се чудите. Силно я препоръчвам !

6) "Короната" - Кийра Кас 4/5 *
Имам няколко забележки по нея, най- вече ми се стори доста забързан финал, но ми хареса. По-слаба е от останалите, но беше хубаво да се потопя отново в света на К.К., който започнах да чувствам много по-близък (нда, чак когато поредицата свърши). Остана ми да прочета и "И заживели щастливо" и официално ще кажа "довиждане" на "Изобрът".

7) "Звездна слава" - Кели Маккейн
И продължавам с препрочитането... тази беше малко по-различна от останалите, но не се провали в това да ме вдъхнови..Не разбирам как тези детски книжки дори и сега успяват да ме направят толкова щастлива. Наистина не разбирам как.

8) "Танцът на невъзможните мечти" - Сара Оклър 4/5 *
По-добра беше от "#скандал" и също така самият сюжет ми беше по-интересен - кексчета и пързаляне с кънки? О, даа ! Много ми допадна главния мъжки персонаж, между другото. Наслаждавах й се много повече и самият начин на разказване беше значително подобрен. Пак не се минава без 1-2 забележки, но съм доста по-доволна!

9) "Принц с часовников механизъм" - К. Клеър 4/5 *
Много се забавих с тази книга, но проблемът не беше в нея..Накратко - не ме разочарова, въпреки че първата повече ми хареса. Ревю тук.

+ една бонус книга
10) "Le Pêcheur d'oiseaux" на Nicole Schneegans. За лятото трябва по френски да прочетем 4 книги, тази е една, от които си избрах. Оказа се по-кратка, отколкото е приемливо, но пък беше с оригинал сюжет (едно момче скача толкова високо, че започва да лети. Среща рибаря на птици в небето и се ражда едно приятелство..) Готина беше, хареса ми.

Това беше всичко прочетено от мен. Преди няколко седмици ми хрумна да класирам книгите за месеца, като избирам най-любимите ми.

На трето място се класира:

"Принц с часовников механизъм" - К. К.

Среброто взима:

"Белжар" - Мег Уолицър

А черешката на тортата се пада на: 

 "Докога без гадже" - Меган Макафърти

Честито на победителите ! :D

Не мога да разбера защо стават винаги толкова дълги тия постове. Но както и да е, нека не го правим по-дълъг. За юли съм си приготвила "Уинтър" на М.М. (най-накрая), продължението на "Докога без гадже" и "Едно лято с 20 момчета" на Сара Оклър.

Благодаря за прочита!

10 причини да прочетете "Докога без гадже-" - Меган Макафърти

Коя е последната ви нова любима книга? При мен това е  "Докога без гадже" на Меган Макафърти. 
И преди да си тръгнете, поради безумното заглавие и да решите, че е просто "поредната тийн книга", чакайте! Дайте (й)ми шанс!

Когато Хоуп Уивър заминава от Ню Джърси, най-добрата й приятелка, шестнайсетгодишната Джесика Дарлинг, е отчаяна. Трябва сама да се справя с бъкащите от хормони момчета, с побърканите на тема пазаруване съученички (които не я кефят), с баща си, обсебен от бъдещата й кариера на спортистка, с лудостта, обзела майка й покрай предстоящата сватба на сестра й Бетани, и с несъществуващия си любовен живот. За капак в объркания й свят се появява Маркъс Флути, бивш наркоман, който успява да влезе под кожата й.

Знаех за нейното съществуване от доста време, но все не намирах време и желание да я прочета. Взех я, предубедена, че това ще е просто "бърз прочит". Не знам как и кога, но се превърна в една от най-добрите книги за тази година.
Представям ви моите 10 причини, поради които се влюбих в нея.

1. Забавна е
Много книги в днешно време са написани по един по-забавен, хумористичен начин. Но на много малко от тях ми се е случвало да се разсмея наистина. "Докога без гадже" прави изключение, карайки ме да се хиля с глас.

2. Истинско и честно
Героинята е болезнено откровена - не спестява нищо. Нито неприличните й фантазии, нито месечния й цикъл. Всичко се споделя, което ни позволява да я почувстваме много по-истинска и близка до нас.

3. Главната героиня
Май трябваше да поставя тази точка на 1 място, защото това е нещото, което ме спечели на 100%. Препознах се в това момиче (Джесика Дарлинг) повече пъти, отколкото ми се е случвало в повечето поредици взети заедно. Имах чувството, че на моменти това са моите думи, написани от някой друг. Дори много от събитията са ни се случвали и на двете... Има няколко нищожни разлики като това, че аз обичам розово и момичешки неща, не съм толкова слаба и съм по-позитивна. Точно толкова, колкото трябва, за да не стане подозрително.
 
4. Интелигентен начин на изразяване
Отдалечe си личи, че писателката има мозък в главата. Много от мислите и размишленията са показателни за високо IQ и не само...Можеш да научиш нещо стойностно, без да се влага излишен драматизъм в него.

 “You can only be in a bad mood for so long before you have to face up to the fact that it isn't a bad mood at all; it's just your sucky personality.”

5. Без идеализиране и преувеличаване.
Само аз ли имам чувството, че съвременният жанр се състои или от типична любовна история, или пък такава за (само)убийство и наркотици? И в двата случая плачеш неудържимо, а да и да не забравяме книгите тип джон-грийн, които са смеска между двете. Добре де, не може ли една книга, която наистина да отразява живота? А, да, ето я тук!

6. Цяла една година
Историята започва от януари и завършва декември месец, като ни позволява да надникнем през цяла една година в света на Джесика Дарлинг. Главите са записани като дни от месеца, което спомага за доизграждането на представата за живота й.

7. Поредица
Състои се от 5 книги, като само две са излезли на български. Гадно е, знам. Но засега и на това се благодаря, все пак какво щях да направя, ако не я бях открила?

8. Второстепенни герои
Както прекрасната Джесика Дарлинг, така й нейните "приятелки" и роднини, не са за изпускане. Още в първата книга са добре изградени и са едно от нещата, които придобиват цвят на книгата.

9. Важни теми
Книгата не е просто за развлечение. На моменти засяга и важни неща от живота и въпреки това успява да не затруднява читателя с тях.

10. Не e предсказуема
Като цяло не съм трудна за изхитряване, но все пак смея да твърдя, че това няма да е книга, чийто сюжет ще знаете още с първите страници. Все пак тя е като животът - никога не знаеш.

Ако все още не сте посегнали към книгата, то нямам какво повече да ви кажа. Освен, разбира се, присъствието на един мъжки персонаж и едно стихотворение, което да си призная - не се забравя лесно току-така. След като написах този пост се сдобих  с огромното желание да грабна следващата книга, но засега ще трябва да почакам.
Споделете ми по-долу случвало ли ви се е да се препознаете значително в някой литературен герой и ако да- кой?
Това беше от мен за днес.

Лято 2016

Здравейте!
След дълга пауза най- накрая съм готова да пиша отново тук. Бих казала, че отсъствието ми бе породено от липса на време, оформянето на годишните оценки и всички промени, които настъпиха за тези 2 седмици, но истината е, че просто нямах желание. Хрумнаха ми много идеи, но в момента, в който отварях черновата, стремежът ми изчезваше. Днес усетих, че вече мога да пиша отново.
През последите 2-3 години преди всяко лято си правех план за неща, които бих искала да направя. Не е нужно да ги изпълня на 100%, но е хубаво да съм наясно със задачите си. Тази година ще разнообразя и ще го направя онлайн.

1) Английски език
За 9 години в училище учих четири различни езика, нито един, от които не е английския. Макар да имам някаква основа, далеч не се справям толкова добре, колкото ми се иска. Имам проблеми с произнасянето на някои думи (защото никой не ме е учил как да се чете) и мисля да поправя тази грешка. Това лято не искам да се претоварвам, но все пак ще имам по няколко урока в месеца, за да мога да усвоя поне елементарните неща.

2) Книги
Голяма грешка направих като си поставих значителен брой книги за едни от най-натоварените ми години. Затова лятото бих искала да прочета възможно най-много (но без да се губи смисъла в самото четене, което като цяло си е трудно). Имам намерение да чета само по една фентъзи книга на месец и всичко останало да е съвременен жанр, което е добре, защото освен, че си отива със сезона, тийнейджърските историйки ги чета за отрицателно време.

3) Кола 
Всеки път го отлагам, но вече е крайно време да започна да се уча като хората. Ще взимам книжка на 17 (възможно е, ако колата спада в определена категория), а две години не са чак толкова много.

4) Разчистване
Това винаги си го поставям като задача. Учебната година не може да започне за мен, ако не съм си преразпределила старите тетрадки, учебници и други. Всичко трябва да се поднови. Към това вписвам и почистването като цяло - всичко се пре-подрежда.
 
5) Сериали
Има няколко сериала, които очаквам да гледам (засилено) през лятото - "Малки сладки лъжкини" (надявам се да изгледам тези 2 сезона, които ми останаха до края), "Клюкарката" (докъдето стигна, не бързам с нея), "Приятели" (крайно време е да го изгледам), "Царуване" (трети сезон ще се гледа целия), "Мелиса и Джоуи" (позарязах го покрай другите сериали, но ще се поправя). Сега като гледам това е дооста, а като се знам може и да почна някой нов... :D Ааа и също така ако шести сезон на "Тийн вълк" излезе това лято.. имах намерение да го гледам от началото пaк, но като гледам списъка, не знам дали е много разумно :D

6) Дрехи
Напоследък много се "зарязах" относно облеклото ми. Ще се опитам през следващите два месеца да определя най-вече какво ми харесва да нося, да намеря какво ми отива. И ако е възможно, да се сдобия и с такива дрехи.

7) Ваканция
За разлика от други години това лято не знам дали искам да пътувам много. Но едно море смятам, че е почти задължително. 

8) Почивка

Все пак е лято. Останаха ни само юли и август, нека извлечем най-доброто от тях.

Освен всичко казано дотук, исках да споделя, че най-вероятно за юни ще съм написала само едно ревю ("Принц с часовников механизъм"- единствената фентъзи книга). Като цяло започвайки блога нямах намерение да пиша само за книги, просто ми беше трудно да "изляза" от книжната сфера. 

Очаквайте различни постове с вариращи теми - за живота, мисли и разбира се, книги.
Пожелавам ви едно запомнящо се лято.
Доскоро!

Какво прочетох през месец май?

Доволна съм от броя на прочетените книги (8) за този месец. Разбира се, можеше и по-добре (като се има предвид колко кратки сa някои), но нека не бъдем прекалено амбициозни :D. Май месец беше добър и в личен план, въпреки многото изпитвания. За юни си пожелавам същата бройка, дано да имам време и желание.

1."Прелестни създания" - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл
Първата книга за месец май. Бях останала с впечатление, че главният герой е момиче и можете да си представите объркването ми, когато се оказа, че не е. Като цяло ми хареса, но имах и няколко проблема с книгата. Заобичах идеята, но не и начинът, по който двете авторки са предали историята. Стига бе, никой не може да е чак толкова спокоен, ако му кажат за съществуването на чародейци, както беше Итън! Имаше скучни моменти, но краят беше добър, според мен. За 400 стр. се случиха много неща, може би това е и причината да я прочетох толкова бавно. Изгледах и филма - много по-различен беше, но ми хареса дори малко повече от книгата. Хубавите моменти ги бяха прецакали, но кофтите бяха превърнати в нещо много красиво в големия екран. Моята оценка (на книгата) е 3,5/5 звезди.

2."Домът на мис Перигрин за чудати деца" - Рансъм Ригс
Доста доволна останах от книгата. Очаквах нещо чудато, направо извратено, но нито за момент не се изплаших, напротив даже снимките, приложени в книгата, ми се сториха забавни и интересни. Начинът на писане ми беше изключително приятен - не натоварва и същевременно успяваш да следиш ситуацията. Оценка 4,5/5 звезди.

3."Огнената наследница" - Сара Дж. Маас
Eдинствената книга, на която написах ревю. Линк тук - 4,5/5 звезди.

4."Ние, лъжците" - Е. Локхарт
Това е книга, която ме изненада по много начини. Първо - стилът на писане - много ми хареса. Различно и прекрасно. Без да натоварва. Асоциациите, които Каденс правеше с приятелите си "амбиция, кафе, дъжд.." е начинът, по който аз виждам хората. Приказките, които включваше. Самата история. Фактът, че авторката ти дава малки "насоки", чрез които да изградиш своята теория - от това зависи дали ще сложиш книгата в "със свръхестествен елемент" или просто "болезнена". Всичко беше точно, нямаше нищо излишно. Не е история със силен рев, а от онази болка, която е само вътрешна. Оригинално и странно, много странно. Няма да се хареса на всеки, но мисля, че всеки трябва да я прочете. Дълго се колебаех в оценката си. Първоначално й дадох 4 звезди, защото бях разстроена от края. Но след това осъзнах, че си заслужава напълно петте. Дълго се въртя в главата ми и не мисля, че някога ще успея да я забравя напълно. Погълна ме изцяло, прочетох я за един ден (много рядко ми се случва това). Последните думи бяха хубави, но за съжаление при българския превод няма как да се получи същото (макар да бяха намерили най-удачния превод). Всичко ми хареса в нея.

5."Прелестен мрак" - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл
Останах по-доволна от втората книга. Беше ми много по-интересно да следя историята и също така започнах да се привързвам към нея. Дадох й 4 от 5 звезди.

6."Модно ревю" - Кели Маккейн
Писна ми да изоставам в Goodreads challenge- а ми. Затова ще препрочета една от любимите ми детски, момичешки поредици - "Това съм аз, Луси". Интересното в случая е, че открих нещо, което не предполагах. Израствайки и четейки тези книги, аз несъзнателно съм черпела житейски уроци - какво е правилно, какво не. Това, което главаната героиня е научила, съм го научила и аз и съм го приложила и в моя живот. Останах много доволна от този факт. Иначе книгата беше хубава, както всяка от поредицата - изпълнена с хумор, емоция и любов.

7."Алена кралица" - Виктория Айвярд
Накратко: приличаше ми на микс от "Игрите на глада" и трилогията "Гриша". Но това не е критика, защото разбирам прекрасно, че в този един и същ жанр е много вероятно идеите да започват да се преплитат, дори и авторите да не са имали никакъв допир с останалите произведения. Това, което обаче не ми хареса в "Алена кралица", е ами.. как да го кажа - не съм очарована, нито зашеметена, нито възхитена. Беше просто приятно четиво, което на моменти не беше толкова приятно. Хареса ми идеята за кръвта, царствата и така нататък. Но съм сигурна, че макар да си спойлнах голямата развръзка на историята, нямаше да бъда изненада така или иначе. Другите малки "изненадки" ми се сториха придвидими (поне за мен). Имаше няколко много добри момента, заради които й дадох 4 звезди. - това е и точната ми оценка, нито повече, нито по-малко. Имам желание да продължа поредицата, но по някаква причина не мога да се накарам да започна втората. Мисля, че просто не съм на такава вълна.

8."Връзка" - Рейнбоу Роуъл
Това е любимата ми книга на Р.Р. При "Елинор и Парк" краят беше слаб, в сравнение с магията на останалата част, а пък при "Фенка" ми липсваше действие. "Връзка" е най-доброто и от двете книги. Прекрасна история, в която се влюбих. Като се започне от самата идея за телефона и миналото, до малките сладки момиченца и мяукането на Нуми, което беше тоолкова миличко, че чак започнах да харесвам малките деца, работата на Джорджи със сериалите, мопсовете, снежната буря, коледата, тениската "Металика", как всичко изигра своята роля, без да остава недовършено. Няма нещо, което да искам да променя. Джорджи ми допадна най-много от всички герои на Р.Р. досега и най-много се оприличих на нея. Любовната история беше също много добре направена, истинска и красива. Искренно казвам, че ще ми липсва сериозно. Краят също беше на ниво. Мислех, че ще ми хареса, но не очаквах да я обикна. Много много доволна давам заслужени 5 звезди.

Това беше всичко. Много ви благодаря, ако сте стигнали чак до тук, знам, че е дългичко. Не исках да пиша ревюта, защото просто нямах желание, а и това, което имах да казвам не беше достатъчно. За юни ще чета "Всички наши места" и "Принц с часовников механизъм". Все още нищо не съм решила за "Стъкленият меч", ще видим.
Още веднъж благодаря за прочита. Приятен ден!

The Throne Of Glass Book Tag

След прочита на "Огнената наследница" дълго време бях на вълна "Стъкленият трон" и си казах, че макар тагът да съдържа имена и от "Кралица на сенките", е добър момент да го направя.

LYSANDRA: Книга с променена корица, която обичаш.
Първата, за която се сетих е "Град от кости". Новата корица е в пъти по-добре.

ABRAXOS: Книга, която е по-добра вътрешно, отколкото изглежда външно.
Бих казала "Делириум" на Лорън Оливър. Книгата е много по-добра от корицата.
  
ERILEA: Поредица със страхотно изграден свят.
Тук ще кажа две- "Гриша" на Лий Бардуго и "Създадена от дим и кост" - Лейни Тейлър. Едни от най-добре изградените светове, за които съм чела..

RIFTHOLD: Книга, която съчетава жанрове
Хмм.. за това не съм много сигурна. Може би "Кръвни връзки" на Ришел Мийд и може би "Скъпоценните камъни" на К.Г.

DAMARIS: Книга, базирана на/вдъхновена от мит/легенда
Трудно ми е да не кажа "Пърси Джаксън". Току-що се сетих за "Самодива", не съм я чела, но знам, че е свързана с мит/легенда.

KALTAIN ROMPIER: Книга с неочакван обрат.
"Ние, лъжците" - Е. Локхарт. Все още съм в шок.. Също така "Даровете на смъртта" на Дж.К.Роулинг. 

ASSASSIN’S KEEP: Книга с ненадежден разказвач.
Не знам защо се сетих за Итън от "Прелестни създания". Не съм сигурна, до колко отговорът ми е адекватен, но не разбирам добре това условие :D. Смятам, че историята можеше да се разкаже по-добре.

ASTERIN BLACKBEAK: Книга, която има екипни цели.
"Кръвта на Олимп" на Р.Р. и въобще цялата поредица.

TERRASEN: Книга, която те кара да се чувстваш като у дома.
"Академия за вампири" - Ришел Мийд.

AELIN ASHRYVER GALATHYNIUS: Книга със силата да те унищожи.
Мисля, че "Принцеса с часовников механизъм" ще ме унищожи..

MANON BLACKBEAK: Книга, която те е уплашила.
Рядко ми се случва да ме уплаши. Страхувала съм се за живота на героите, но не и истински страх. Затова го оставям празно.

ROWAN WHITETORN: Книга, която те кара да изпаднеш в несвяст (заради множеството емоции).
Няма какво да му мисля - "Крадецът на книги" - М.З.

CHAOL WESTFALL: Книга, която те е предизвикала да погледнеш различно на нещата.
Много.. Джон Грийн, "Игрите на глада", "Предимствата да бъдеш аутсайдер".. почти всяка книга ме кара да погледна различно на нещата.

FLEETFOOT: Книга, която си получавал/а като подарък
Получала съм много, но понеже не искам да се повтарям, ще кажа различна поредица - "Предани" на Вероника Рот.

EYE OF ELENA: Книга, която си намерил/а точно, когато се нуждаеш от нея.
За мое голямо съжаление ще се повторя.. "Крадецът на книги" - избрах точния момент да я прочета.

И понеже няма нито едно за Дориан, но има за герои като Kaltain Rompier, ще добавя бонус, за всички нас - феновете на Дориан..

DORIAN HAVILLIARD: Книга, която съдържа магия в себе си.
"Огнената наследница". Харесва ми да си играя със ситуациите :D


Благодаря за прочита и лек ден :)

Огнената наследница - Сара Дж. Маас

Корица : Бих казала, че е хубава, но малко ме дразни, че три от четирите книги са в син цвят. Много се надявам за петата да разнообразят малко..
Мотиви , които харесвам : Ключовете на Уирда, Дориан и Каол, елфите, спомените от миналото на Селена, уивърните, магията, огънят, ледът, водата и въздухът

Можете да прочете ревюто ми на първата книга и това на втората.

"Огнената наследница" беше по-различна от останалите. Чрез нея успяхме да видим една съвсем различна страна на изградения от Маас свят, изпълнен с магия, елфи и кръвожадни вещици, кралици и крале. Прочетох доста ревюта и във всички споделят, че първата част на книгата е вървяла бавно. За мен това не беше точно така. Смятам, че беше достатъчно интересна, но ако трябва да я сравним с втората част, където след всяка глава имаше по едно "ах", наистина изглежда по-мудна. 

Третата книга ни запознава с доста нови герои. Една от тях е Манон - вещица от клана на Черноклюните, чийто глави, признавам, в началото ми бяха скучни и пропусках няколко изречения и параграфи, докато не стигнах до Абраксос (нейният уивърн), който ми стана доста симпатичен. Оттам нататък нейната история ми стана значително по-приятна. Не харесах веднага героинята, но пък виждам потенциал в нея за развитие в следващите книги. Друг персонаж е Роуан - голяма част от главите от името на Селена бяха с него (ако не и всичките) и техните упражнения за превръщане. Тъкмо се реших, че съм от отбора на Дориан, и то се оказа, че има нов претендент за ръката на Селена.. Трудно ще заобичам този герой, но не e невъзможно. Понякога се наслаждавах искренно на моментите, които споделяха, и ако не друго, то поне изградиха едно прекрасно приятелство.
За Едион все още не съм сигурна какво да мисля - хем го харесвам, хем не съм видяла достатъчно от него, за да съм сигурна. Сорша ми стана любима още в началото и моментите им с Дориан бяха много сладки, но предполагам не им е писано...което е много тъжно, защото си отиваха страшно много!

Нека поговорим за всички имена, които Селена притежава - Елин, Огнено сърце, Елентия, Лилиан - не е никак малко. Не е чудно, че в крайна сметка Селена си е създала толкова лица, че някъде по пътя се е объркала коя е наистина тя.

"-Защо плачеш, Огнено сърце?

-Защото се изгубих - прошепна тя на земята- и не знам пътя."

Книгата определено бе наситена с емоция - най-вече от страна на Селена. Тя преживя много - физическа и психическа болка. На моменти смятахме, че това е краят. Но тя намери сили да се изправи. Преди да започна поредицата бях чувала колко харесван герой е Селена  - опасна, смела, смъртоносна. Но въпреки че ме привлече, усещах, че цялата тази сила и гняв, с които си боравеше, за да убива, не идваха от нищо добро, а от болка. Но тя също осъзна това и успя да се излекува. Вече силата й е истинска и идва от сърцето.

"Чудовище не можеше да победи друго чудовище, а само да го замени. Светлината единствена можеше да прогони мрака. 
Не се страхуваше."

Най-накрая успяхме да разберем повече от нейната история чрез спомените й от миналото. Спомени, толкова болезнени, че е трябвало да се крият под тази гневна душа. Мога да кажа със сигурност, че това бяха любимите ми сцени - на малката Елин, изгубила всичко. Историята й беше много красива, болезнена и истинска. Най-накрая открихме Селена.

   От третата книга се носи аромат на изпечен хляб от кухнята на Емрис и неговите приказки, на гора, кръв и шепот на един отминал живот.."Огнената наследница" е забулена в мистерии, магии и предоставя истината за забравени тайни и една изпепеляваща любов..   

Какво да правим, когато нищо не ни се прави?

Здравейте. 

Днешната тема е малко далечна от книжната, но доста по-значима. Всеки от нас - и имам предвид всеки - има моменти/дни, в които не иска да прави нищо и не му се прави нищо. Резултатът, от което е лежене, седене пред компютъра/телефона/таблета и едно нищоправене. Повечето от вас вероятно на следващия ден се чувстват по-добре и поради забързаното ежедневие бързо се забравя за случката, докато не стане отново. Проблемът, който аз срещам от (не толкова) скоро е, че няма "излизане" от това състояние, а просто "разсейване", което е значително кратко. Сякаш нещата започват да губят смисъл. Което, разбира се, трябва да престана да говоря, защото е точно обратното на темата днес. Исках да споделя самото усещание, да ви подканя да споделите вашия предполагаем опит с това и да ви предложа (на вас и на мен) тези съвети как да се справим с това нещо, което не ме оставя намира от няколко месеца.

Невъзможно е да го изкореним напълно, но за един момент то можем поне да се опитаме.

Нека видим първо какви са симптомите:

И така днес трябваше да завърша "Домът на мис Перигрин за чудати деца" и да почета още, но просто не мога да се преборя с  тези 30 стр. Чета, но не чета. Не се свързвам с историята. Това много прилича на reading slump, само че разликата е в това, че не е само при книгите. Не ми е интересно да правя нищо.

Друг симптом, който забелязах, е спането. Точно така. Аз лично не обичам да спя и почти никога не го правя следобед. Но в такива моменти ми се иска да спя, да спя и да не трябва да се връщам в реалността..

Книгите започват да губят красотата си, ежедневието изглежда сиво. Мисълта за домашните, презентациите и тестовете, за които трябва да уча, влошават положението. И в един прекрасен момент нито знам какво да правя, нито имам желание да го направя и се рея из къщата като се местя само, за да седна на друго място. Като призрак. Добре, мисля, че схванахте картинката. Но какво правим? Мисля, че е време за съветите, от които аз също ще се възползвам.

1) Колкото повече лежите, толкова по-зле става. Сериозно. Недейте. Най-доброто нещо, което може да се направи, е да излезете от вкъщи. Но съм достатъчно наясно и знам, че това е супер невъзможно, когато дори не мога да се накарам да отида на 3 метра, от мястото, където съм. Затова имам по-добра идея : гледайте филм. Това е нещото, което почти винаги ме изкарва от такова състояние. Защото вие сте някъде другаде, докато реално не сте. Не случайно го слагам на първо място - това може би най-ефективният, защото е и най-лесен.

2) Музиката. Тук е малко опасно, защото аз лично се познавам много добре и знам, че ще си пусна някоя бавна песен, от която положението ще се влоши двойно. НО, ако вие смятате, че няма да припарвате до меланхолични песни, би бил добър съвет. Нещо бързо, весело.. Какво пък - има шанс и да станете да танцувате !

3) Направете нещо, което обичате. Но нямам предвид обичта ви към яденето и леженето. Не, нещо, което ви кара да се чувствате живи - следователно нещо, което е извън комфортната ви зона. Може и нещо, от което ви е страх.. Гаранция за по-добро настроение след като го направите!

4) Ако наистина имате нужда просто от почивка, направете го. Понякога ни трябва да .. избягаме от реалността. Но по правилния начин. Бъдещето е по-добре от миналото. Мислете си за хубави неща, които ви радват. Мечтайте. Поставете си цели. Всичко е възможно, не забравяй.

5) И последно, но най-най- важно. Направи нещо. Каквото и да е - по-добре е от нищо. Не се оставяй. В единия случай ни трябва малко живец, малко огън. В другия имаме нужда от почивка от всичко и при него също трябва да направим нещо - да останем насаме с нас самите. Без интернет. Просто ние.

Животът се променя. Нещата няма да останат така за дълго. Можем да направим хиляди, хиляди неща. Но истината е, че възможностите рядко идват, когато седим и не правим нищо. Затова станете и живейте. Няма по-добър съвет от този.

Има толкова много неща, които все още не сме открили, направили.

Taка и така трябва да живеем. Поне да го направим напълно и изцяло. Да си изкараме добре. Какво ще кажете?