Обсидиан и Оникс - Дженифър Л. Арментраут (#2)

Прочетох ''Обсидиан '' преди да създам този блог , затова сега ще направя кратко резюме и на първата книга.
  
''..Никак не е приятно да започнеш всичко отначало.
Това определено е чувството, което Кейти изпитва, когато е принудена да изостави живота си във Флорида и да се премести в дълбоката провинция на Западна Вирджиния. И последното, което е очаквала, е да срещне Деймън.
Деймън е по-различен от всяко друго момче, което Кейти е срещала. Той е арогантен, супер дразнещ и, добре де, изключително привлекателен. Въпреки това обаче, Кейти е решена да стои далеч от него. До нощта, в която светът й се преобръща...''

В резюмето ще бъдат включени спойлери, така че ако не сте чели книгата спрете дотук ! 

Корица : Леле...изглежда като евтин любовен роман, в който главният герой е супер секси и вампир / върколак. Е, истината не е толкова далече , но книгата е много по-добра от това нещо тук , а и ако не бяха добрите отзиви не знам дали щях някога да я прочета. Лошото е , че и оригиналните корици не са по-добри.

Мотиви , които харесвам : Любовната история не е лоша, уникалната идея за същества от светлина , блога на Кейти и сравнението с ''коте'' , идеята за следата и премахването от нея, ръчкането с химикалка , езерото , Дий и самата Кейти , която ми допадна , простия, изчистен начин на създаването на света 
 

Една свежа и приятна книга. Много ми хареса . От самото начало се усещаше , че те не са обикновени хора , но по някаква причина считах , че Деймън и сестра му ще бъдат вампири . Може би, признавам общото име на момчето с един от главните герои от ''Дневниците на вампири'' ме наведе на подобни мисли , но може би просто не се бях натъквала на такова нещо до сега като извънземни . Не го очаквах , но пък останах доволна. Най-вече ми хареса , че те не бяха изобразени зелени и с много очи , а направени от светлина , което звучи много красиво , ако питате мен. Кейти бе много приятен герой , хареса ми как тя се наслаждава на простите неща като четене и градинарство. А Деймън..ами признавам ,че на моменти наистина не бях сигурна за него. Истински и изцяло започнах да го харесвам чак във втора книга . Беше ми забавно докато я четях и се наслаждавах наистина . Една от най-хубавите сцени беше, когато Деймън спря камиона ( беше ли камион ? :D )със своите звездни сили  , беше изненадващо и неочаквано . Вмъкването на Доусън и Бетани  бе доста заинтригуващо. За съжаление , четох я

отдавна и не мога да се сетя кой е любимият ми момент , но може и да няма такъв въобще. Давам й 4 от 5 звезди и с усмивка мога да кажа , че си заслужаваше!

Според повечето читатели втората книга е по-добра от първата , но за мен не е точно така. Може би са на равно , но фактът , че самата книга стана по - трудна за преглъщане ме накара да  смятам , че е по-лоша. Истината е , че са еднакво интереси , но събитията във втората се усложняват все повече с всяка страница.

Корица : Уф , същото нещо ама в друг цвят и друга поза. 

Мотиви , които харесвам : към миналите прибавям вече Деймън , идеите за кристалите и силите на Кейти, емоционалния заряд.

Любимите ми моменти определено са с Деймън ! Когато в началото имаше сцена в столовата и  Кейти го моли за шоколадова бисквитка , а отговорът му е безценен ! Когато тя си разменяше бележки с приятелките й , а той взе листчето просто ей така и го прочете .. (много се надявам да разберем какво е отговорил , понеже авторката така и не го показа ) и когато я зарадва на Денят на благодарността и Нова година , рожденния й ден. Със сигурност го харесах много повече.
Ами Блейк ? Беше ми симпатичен, но се превърна в откачалка. Като говорим за изперкали се сещам за Бетани и Доусън, много се надявам да са добре , но имам съмнения всичко да е толкова лесно. Не съм сигурна , че ми хареса кой знае колко посоката към която отива книгата с мотива за корумпираното управление , но може и нататък да стане по - добре. Уил. Наистина не го харесвам ,а това се случва рядко. Много се надявам мутирането да не е успешно, защото последиците ще са катастрофални . Деймън ми напомни на Ейдриън , когато в ''Златна лилия'' се появи за кратко онзи Брейдън ( може би така беше ) , който излизаше със Сидни , и Ейдриън постоянно се правеше,че не му е запомнил името и си измисляше свои, смешни имена.  Страшно ми напомня на Деймън и Блейк , най-вече защото и на двамата имената започват с ''Б'' .
Сцената, в която Адам умря , и малко след това , когато Кейти осъзна вината си , беше неприятна, но и  в същото време много хубава.
Давам и на нея 4 от 5 звезди.
Книгата е изпълнена с изненади и интересни,забавни случки и със сигурност ще довърша цялата поредица !