Мотиви , които харесвам : стъклото , средновековния ''vibe'' , магията , принцеса Нехемия , книгите, дворцовите неща , света като цяло .
Държа да започна с това , че тръгнах с негативно отношение към нея. Смятах , че светът ще е твърде фентъзи , много войни и никаква красота . Сгреших, обаче и останах приятно изненадана.
Но няма да лъжа - трудно ми вървеше . Имах чувството , че няма да продължа поредицата. Така докато не минах средата и започна да става интересно. Знам , че за доста читатели любовния триъгълник е нещо омразно. Аз пък , от друга страна , нямам нищо против него. Какво като не е реалистичен ? Да не би умопомрачителните битки на живот и смърт чрез магии и летящите еднорози да са по- истински ? Не мисля. Не мога да избера кого харесвам повече. В началото харесах Дориан , но после открих , че и Каол е изключително подходящ за тази роля. Предполагам , че ще изчакам следващите книги , за да имам малко по - ясно представа за самите герои .
Почти всички мои любими сцени се случиха в стая на Селена - от честите
посещения и четенето на книги до тайния проход ( много добра идея ! ) .
Още в началото се виждаше , че темата за магията ще се разшири повече от
просто загатната . Кучето Лапичка пък освети историята в светъл и
по-топъл нюанс. А сцената с бала с маски ? Много ми хареса ! Бях чувала
колко sassy героиня е Селена и знаех , че ще ми хареса . Всъщност ми
допадна повече, отколкото смятах , защото се оказа , че тя не е просто
студен убиец , ами не се страхува и да поплаче понякога .
Като цяло хареса ми , останах доволна . Стилът на писане беше подобен като този на Лейни Тейлър ( писателката на ''Създадена от дим и кост'' ) и ми допадна.
Давам 4 звезди от 5 , защото 5 давам само на най-любимите ми . Но историята ме остави жадна за още ! ( А чух , че нататък става още по-добре...)
Няма коментари:
Публикуване на коментар