Фенка - Рейнбоу Роуъл

Честита априлска ваканция (за мен това си е празник) !! Не знам дали е заради топлото време или е просто моето настроение, но имам чувството, че вече е лято. Едва 4 април е, но съм прочела вече 2 книги, една от тях е "Фенка". Не искам повече да ви бавя затова направо да преминем към ревюто. 

Корица : Много е сладка. Напълно се връзва с историята.

Мотиви, които харесвам : Идеята за фенфикшън, Саймън и Баз, студенските години, Ливай, книгите и не на последно място - писането.

Кат е фенка на Саймън Сноу. Е, всички го харесват, но за Кат да е фен е нещото, в което е наистина добра. Заедно с близначката й Рен са вманиачени по книгите за Саймън още от деца. Всъщност именно това им увлечение им помага да приемат по-леко факта, че майка им ги напуска....

Това е втората книга, която чета от авторката Рейнбоу Роуъл. Първата- "Елинор и Парк" ми хареса повече. И двете бяха с много нестандартни сюжети, но така и не можах да се докосна до "Фенка" така, както направих с предишната. Книгата беше добра, прекрасно написана, с неповторими герои. Но въпреки че й се наслаждавах, нещо ми липсваше. Чаках момента, в който ще я заобикна напълно. Но той така и не дойде. Малко съм разочарована (съвсем мъничко), защото знам колко е любима на много читатели, как се е превърнала в "тяхната" книга. За мен това така и не се случи.  

Беше приятно четиво, без съмнение, но просто не можах да вникна в нея по този начин. Може би до голяма степен ми попречи това, че беше от трето лице. Ах как не го харесвах! Почти съм сигурна, че книгата щеше да ми допадне двойно повече, ако беше от името на Кат. А Кат като героиня ми хареса,  макар понякога действията й да ми се струваха прекалено.. знам ли аз.. може би можеше да се забавлява много повече, ако не беше вглъбена в историята (но не я виня, та аз самата с дни наред съм живяла с нос в книгите, без да вдигам поглед с часове.. и точно така разбрах, че е добре понякога и да излезнеш навън). Но пък в това й беше чарът. Нейната съквартиранка Рийгън ме впечатли още в началото - откровена, понякога груба, много добра приятелка. Любимият ми персонаж е Ливай - винаги усмихнатият Ливай. Много ми хареса (въпреки че чак на края на книгата успях да си създам образа му в главата си). 

Обичах сцените, в които просто четат разказите за Саймън и Баз. Впрочем, в началото книгите за Саймън Сноу (няма да коментирам колко приличат на Хари Потър, всъщност се изкефих много на приликите) ми бяха по-интересни от истинската история. Чак към средата на книгата започнах да се интересувам много по-силно от Кат и нейния живот. Харесах много баща им - мил и забавен. За Рен не знам какво да кажа- не постъпи правилно, но не й се сърдя. И до края не разбрахме какво ще стане по- нататък - с майка им, с Рен, с колежа. Точно това може би не харесах в книгите на Р.Р. (забелязах го и в предишната) - някак не доизгражда нещата, остава ги просто да бъдат. Малко като в истинския живот. Мисля, че точно това е, което се цени толкова високо от почитателите й. Никоя случка не можа да ме изтърси изцяло, но не е и като да не се е случвало нищо. 

Както и краят - не че не ми хареса, просто не съм сигурна, че успях да го разбера, че ми даде достатъчно по-нататъшна информация за героите. Но за едно нещо съм сигурна - без него книгата нямаше да е въобще толкова хубава - и това е Ливай.Той направи книгата много по-забавна. Внесе топлина и светлина.

"- Имаш ключ от стаята ни?!

 - Рийгън ми даде резервния си, за спешни случаи.

 - Защо тогава висиш в коридора, когато ни няма?

 - Защото няма нищо спешно. "

Въпреки критиката, която изразих, книгата ми хареса. Препоръчвам я на хората, които обичат да четат смислени истории за живота, но без да бъдат съзливи. Беше една добра книга. Моята оценка - 4/5 звезди. Имаше си своите недостатъци, но пък е нещо интересно, което ще отвлече вниманието ни поне за кратко и ще ни пренесе в един свят, не толкова далечен от нашия. Покрай нея се замислих дали да не почна и аз да пиша фенфикшъни (фенска литература, както е в книгата). С такава страст пишеше, че просто ме накара да продължа моята история, за която не виждам бъдеще в момента. Думите се редяха от устата на Кат, както на авторката и сътворяваха нещо прекрасно. Ако не друго, то поне с това ме впечатли!