1) Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.
Без съмнение сборника "Летни дни и летни нощи". От момента, в който го видях, си мечтаех за него.
2) Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.
Дали ще изляза навън не зависи от това дали искам да довърша някоя книга, затова този въпрос ми е малко странен. Но да кажем три заглавия - "Белжар", "Всеки ден", "Мечтата на Съмър". Бях меко казано обсебена оттях.
3) Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.
Да кажем, че това беше "Принцеса с часовников механизъм". Наистина бе динамична.
4) Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.
Двете последни книги от поредицата "Хрониките на чародейците". Тях винаги избирам да чета на път, защото единствено при тях не се разсейвам (странно, нали?). Също така "Елизабет е изчезнала" на Ема Хийли.
5) Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.
Много добър въпрос... хм. Нека помисля. Не че не харесах началото, но не беше и нещо кой знае какво при "Човек на име Уве". Спомням си и че при "Докога без гадже" на М. Макафърти не бях очарована от първите страници, но и при двете книги накрая бях удивлена.
6) Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.
Със сигурност "Танцът на невъзможните мечти" от Сара Оклър. Все пак, развиваше се през зимата. Също така "През вселената" с цялото това "замразяване" на хора.
7) Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.
Както винаги стане ли дума за книги, рядко има такива, които не ми харесват. Но "Едно лято с двайсет момчета" на Сара Оклър (за втори път я споменавам) ми хареса най-малко от всички други прочетени през лятото.
8) Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.
"Престол и щурм".. съжалявам, но трудно я завърших.
9) Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.
"През вселената" беше точно това (е, донякъде). Имаше много изненадващи моменти и доста тайни бяха разкрити.
10) Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.
"Има пукнатина във всяко нещо. Така прониква светлината."
Цитатът е от "Прелестен хаос", но не съм сигурна кой пръв го е казал.11) Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.
Мисля, че по-лятна от "Летни дни и летни нощи" няма да намеря.
12) Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.
Ох, не искам да се повтарям, но няма как да не кажа "Човек на име Уве". Просто няма как.
13) Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.
Шегуваш се. Добре. Ох. Няма. Как. Да. Не. Кажа. "Принцеса с часовников механизъм". Майната му на повтарянето. Като последен въпрос ще си позволя да кажа и "Писна ми от момчета", "Човек на име Уве" и може би дори "Прелестно изкупление", като най-добър финал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар