Никога, никога - Колийн Хувър и Тарин Фишър

Минаха доста месеци от последното ми ревю, затова не знам до колко ще успея да пресъздам историята и колко добре ще изкажа мнението ми, да не говорим, че ще обсъдя цялата трилогия, което усложнява процеса. Преди да започна бих искала да вметна, че книгата (трилогията) не е преведена в България и благодарение на Памела, аз (и не само) имах възможността да се докосна до книгата, за което й благодаря. Можете да я изтеглите и вие от тук. 

Най-добри приятели, от както могат да вървят. Влюбени от 14 години.
Напълно непознати от тази сутрин. 
Той ще направи всичко възможно, за да си спомни. Тя, за да забрави.

Историята на Чарли и Сайлъс започва, когато спомените им изчезват. Те не знаят къде са, не познават хората около тях, но най-лошото е, че са забравили кои са самите те. Бързо разбират, че тази невероятна случка става единствено на тях двамата, които според думите на останалите, са гаджета от години. Заедно се впускат в разгадаването на миналото на собствените им животи и решението на мистерия, която никой не си спомня.

Главите от името на момичето са на Фишър, а пък тези на Сайлъс са написани от Колийн Хувър. Макар да не разбирам напълно защо, тяхната кратка история бе разделена в три части, като всяка започваше от мига, в който е свършила последната. Книгата беше лека и успях да прочета цялата трилогия за два дена. Беше написана по такъв начин, че те караше да искаш още и още, докато накрая не разгадаеш мистерията. "Никога, никога" представлява романтична книга, в която е включена мистерия, драма и малко магия.
"Съдбата е магнитът, който привлича душите ни към хората, местата и нещата, с които си принадлежим."

С първото изречение историята ме грабна и въведе в обърканата ситуация на Чарли и Сайлъс. Ние научаваме постепенно какви са те, било то от писмата, които са си разменяли, преди всичко това да стане, или от самите им действия. Чарли може да се нарече проблемна и с остър характер, но според мен точно това я направи уникална и накара Сайлъс да се влюби в нея. Той пък от своя страна беше по-мил и състрадателен.
Най- ми хареса да разбирам малко по малко тяхната история - за това как са си писали, случките им, дори драмата, която е разделила семействата им - всяко едно нещо, което е довело до момента, в който са се превърнали, в това, което са сега. Интересно е да видим как външните обстоятелства променят хората и как без тях те са съвсем различни. Това е нещо, което според мен са искали да ни кажат с тази история.

Без съмнение романтиката беше на преден план, затова и харесах сцената с гледачката и Таро картите, която беше по-скоро мистериозна. Също така ми хареса как част от загадката беше замесена и със семействата им.

За разлика от повечето мнения, аз не бях разочарована от финала - ами напротив, вярвах, че ще е точно такъв - сладникав, романтичен и съдбовен, защото такъв бе и замисълът на книгата. Това беше първата ми среща с Колийн Хувър и въпреки че не съм голям почитател на романтиката, мисля, че няма и да е последната.

"Никога, никога" беше запленяваща история, която може би няма да ви изуми с края си, но ще ви даде топло усещане и ще сгрее сърцето ви в това студено време.

Принц с часовников механизъм - К. Клеър (#2)

Много неща се объркаха при прочита на тази книга. Не й беше времето в никакъв случай, копието, което бях заела от библиотеката, беше вмирисано до крайна степен на цигари, нямах никакво време и започна да ми върви по-бавно, а така забравих усещанията ми по време на прочита и впечатленията ми. Като цяло всичко се обърка. И въпреки това...книгата беше хубава и ме остави жадна за още.

Корица : Всички от поредицата са хубави, но точно тази ми е най-малко любима.
Мотиви, които харесвам : за да не се повтарям ще кажа само атмосферата, която можеш да усетиш, докато разлистваш страниците.

Това ревю няма да е лесно. Не съм писала от доста време такъв пост, а и с гореспоменатите проблеми сериозно пречат да изкажа какво мисля. Но има едно нещо, за което съм напълно сигурна. Касандра Клеър пише толкова нежно и чувствено, че ще те накара да заобичаш всяка нейна история, стига да съдържа достатъчно прекрасни герои като тези и сюжетът да се развива във викторианската епоха.
Това, което прави поредицата толкова уникална, е не само оригиналната идея, а и любовният триъгълник (който макар да е често срещан другаде) е различно построен и прекрасен сам по себе си. В него не става дума само за влюбване от пръв поглед, симпатии и физическа нужда. Уил, Джем и Теса не търсят просто "разсейване". Те успяват да достигнат до душите на другия и да ги заобичат така, както обичат собствената си.

"Ако никой не те обича, съществуваш ли изобщо?"
Имаше нещо, което не харесах в книгата, и то е, че не се обърна много внимание на развитието на историята. Авторката реши да остави битката със злодея за последната книга и като цяло във втората ние не открихме почти никаква следа, която да ни отведе към решаването на проблема. За сметка на това обаче, ние успяхме да опознаем по-добре героите.
Би трябвало да мразя Джесамин, но просто не мога. Съжалявам я, но не я мразя. Няма как, когато виждам, че всичко, което е направила, е просто от нуждата да получи любов. Много харесвам Шарлот и Хенри заедно. Поотделно може би предпочитам Хенри, за когото ми беше понякога много тъжно, защото се вижда колко е добър. Но същото така успяхме да вникнем малко повече в света на Шарлот и да разберем колко усилия положи, за да бъде добър лидер на Института. Софи се оказа един от любимите ми герои - решителна, смела и дръзка, тя заслужава най-доброто и може би това е точно Гидеон.

В първата книга харесах страшно много Уил, в тази не знам какво стана, но имаше нещо, което не ми допадна в него. Въпреки че се трогнах от неговата история на миналото му, може би очаквах нещо повече. Забелязах, че не обичам да виждам ранимата страна на мъжките герои, но нямам представа защо. Имаше нещо много счупено в Уил, но същевременно виждам, че Теса е лекът за него.
В тази книга се обърна повече внимание и на Джем, който заобичах по-силно. Отново доказа своята чиста, добра душа. Един от любимите ми моменти е, когато Уил бе готов да загърби своите чувства, заради Джем. Това доказва силната връзка между тях и макар наистина неприятната ситуация, знам, че те ще успеят да намерят правилния път.
 “You promise me, he said. That you love him. Enough to marry him and make him happy.” 

Магнус също участваше донякъде в историята и няма как да не спомена как за първи път ми направи силно впечатление неговото присъствие. До сега не бях обръщала много внимание на неговия образ, който се оказа доста интересен.

В следващата книга е предвидено да се случат много неща - осъществяването на сватбата, героите е нужно да се справят с лошия, Сесили трябва да има някаква връзка с историята и тепърва да се разкрие пред нас. Да не говорим за това, че Теса трябва да избере кого предпочита. Очертава се да е дълга и вълнуваща книга, за чийто край не съм сигурна, че съм подготвена.
Героите ще трябва да платят тежка цена, за обичта им един към друг.
"Адски устройства" е една поредица за силата на любовта, която може за секунди да сбъдне най- жадуваните ти мечти и да превърне в реалност най- страховитите ти кошмари.