Принц с часовников механизъм - К. Клеър (#2)

Много неща се объркаха при прочита на тази книга. Не й беше времето в никакъв случай, копието, което бях заела от библиотеката, беше вмирисано до крайна степен на цигари, нямах никакво време и започна да ми върви по-бавно, а така забравих усещанията ми по време на прочита и впечатленията ми. Като цяло всичко се обърка. И въпреки това...книгата беше хубава и ме остави жадна за още.

Корица : Всички от поредицата са хубави, но точно тази ми е най-малко любима.
Мотиви, които харесвам : за да не се повтарям ще кажа само атмосферата, която можеш да усетиш, докато разлистваш страниците.

Това ревю няма да е лесно. Не съм писала от доста време такъв пост, а и с гореспоменатите проблеми сериозно пречат да изкажа какво мисля. Но има едно нещо, за което съм напълно сигурна. Касандра Клеър пише толкова нежно и чувствено, че ще те накара да заобичаш всяка нейна история, стига да съдържа достатъчно прекрасни герои като тези и сюжетът да се развива във викторианската епоха.
Това, което прави поредицата толкова уникална, е не само оригиналната идея, а и любовният триъгълник (който макар да е често срещан другаде) е различно построен и прекрасен сам по себе си. В него не става дума само за влюбване от пръв поглед, симпатии и физическа нужда. Уил, Джем и Теса не търсят просто "разсейване". Те успяват да достигнат до душите на другия и да ги заобичат така, както обичат собствената си.

"Ако никой не те обича, съществуваш ли изобщо?"
Имаше нещо, което не харесах в книгата, и то е, че не се обърна много внимание на развитието на историята. Авторката реши да остави битката със злодея за последната книга и като цяло във втората ние не открихме почти никаква следа, която да ни отведе към решаването на проблема. За сметка на това обаче, ние успяхме да опознаем по-добре героите.
Би трябвало да мразя Джесамин, но просто не мога. Съжалявам я, но не я мразя. Няма как, когато виждам, че всичко, което е направила, е просто от нуждата да получи любов. Много харесвам Шарлот и Хенри заедно. Поотделно може би предпочитам Хенри, за когото ми беше понякога много тъжно, защото се вижда колко е добър. Но същото така успяхме да вникнем малко повече в света на Шарлот и да разберем колко усилия положи, за да бъде добър лидер на Института. Софи се оказа един от любимите ми герои - решителна, смела и дръзка, тя заслужава най-доброто и може би това е точно Гидеон.

В първата книга харесах страшно много Уил, в тази не знам какво стана, но имаше нещо, което не ми допадна в него. Въпреки че се трогнах от неговата история на миналото му, може би очаквах нещо повече. Забелязах, че не обичам да виждам ранимата страна на мъжките герои, но нямам представа защо. Имаше нещо много счупено в Уил, но същевременно виждам, че Теса е лекът за него.
В тази книга се обърна повече внимание и на Джем, който заобичах по-силно. Отново доказа своята чиста, добра душа. Един от любимите ми моменти е, когато Уил бе готов да загърби своите чувства, заради Джем. Това доказва силната връзка между тях и макар наистина неприятната ситуация, знам, че те ще успеят да намерят правилния път.
 “You promise me, he said. That you love him. Enough to marry him and make him happy.” 

Магнус също участваше донякъде в историята и няма как да не спомена как за първи път ми направи силно впечатление неговото присъствие. До сега не бях обръщала много внимание на неговия образ, който се оказа доста интересен.

В следващата книга е предвидено да се случат много неща - осъществяването на сватбата, героите е нужно да се справят с лошия, Сесили трябва да има някаква връзка с историята и тепърва да се разкрие пред нас. Да не говорим за това, че Теса трябва да избере кого предпочита. Очертава се да е дълга и вълнуваща книга, за чийто край не съм сигурна, че съм подготвена.
Героите ще трябва да платят тежка цена, за обичта им един към друг.
"Адски устройства" е една поредица за силата на любовта, която може за секунди да сбъдне най- жадуваните ти мечти и да превърне в реалност най- страховитите ти кошмари.