Уинтър - Мариса Мейър

Не знам как да започна това ревю. Не ми се ще да повярвам, че завърших още една прекрасна поредица. Ще ми липсват страшно много всичките страхотни герои, целия този галактически свят, изграден на базата на приказки и всяка страница пропита със звезден прах.
Но нека преминем на самата книга.
Този път историята е за Снежанка, а принцеса Уинтър бързо стана една от любимите ми героини. Беше болезнено да четем за нейните халюцинации, но в същото време беше една много добра идея, чрез която образът й се развиваше. Тя беше смела, красива и луда, но толкова добра. Фактът, че отказваше да използва дарбата си и да приеме последиците, го доказваше. 
Коя съм аз, че да кажа кое е добро за другите?

Джейсин (когото отказвам да наричам Хиацинт) играеше чудесна роля в книгата като връзка между Луната и Земята. Въпреки че не си го спомнях напълно от предишната книга, той тук се доказа като верен на принцесата и на приятелите й. Той беше стражът, който я предпазваше и който я обичаше, дори когато тя се превръщаше в сняг и лед. А тя - от своя страна успяваше да преудолее халюцинациите, точно заради него.

Тя не беше момиче от лед и стълко, а от лъчисто сияние и звезден прах, защото Джейсин нямаше да умре. 

Историята следваше приказката възможно най-много, като правеше книгата много красива и вълшебна. Мисля, че техният край беше много хубав. В моите представи стражът и принцесата се смеят и играят на игра между стените на двореца.

Връзката, която според мен претърпя най-много, е тази на Скарлет и Зеев. Трудно е да се вярва, че те успяха да задържат обичта един към друг, дори и в най-трудните моменти, когато не знаеха дали отсрещният е жив и добре. Те ми бяха най-малко любими, но към края на книгата видях тяхната красота - и двамата силни, пламенни, готови на всичко един за друг. Мога да ги видя как се връщат във фермата в Париж и отглеждат домати, любувайки се един на друг.
Няма как да не спомена и Ико, която беше толкова забавна и внасяше повече цвят в историята.
Признавам, че в началото обемът на книгата ме плашеше. Но бързо осъзнах, че няма причина за моя страх, защото тя успя да задържи интереса ми през цялото време и във всички тези 760 стр. нещо се случваше. Това е една от малкото поредици с толкова много и важни герои и затова трябваше да се обърне внимание на всеки един оттях и също така да се състои революцията.

Бавно, но сигурно Крес стана една от любимките ми. Трън през цялото време ми беше на кантар, докато накрая не заобикнах и него. Въпреки че тяхната история в пустинята не се разви в тази книга, можехме да усетим емоциите и тук. Крес я заобичах толкова много, че започнах да я чувствам наистина близка за мен. Двамата с Трън направиха всичко възможно за благополучието на мисията и се доказаха като смели герои. Тя беше една мъничка принцеса, която намери своя спасител. Те ще продължат своето приключение на кораба Рампион, за голяма радост на Трън, който вече не е разбойник, а победител.
И стигнахме до Сиднер и Каи, които бяха моите фаворити от самото начало. С тази книга поставяме финал и на тяхната приказка. От прашното момиче с изкуствения крак до истинска принцеса. Каи я видя нея, истинската нея дори под саждите, жиците и пепелта.
Страшно горда съм с кралица Селена, която най-накрая преживя своето гадно минало и доказа пред себе си коя наистина е. 
Стига съм ви обяснявала. Вашето одобрение не ми трябва. Приключих с вас. 
Тя най-накрая е готова да царува.

Мариса Мейър е съставила една невероятна поредица, която обединява приказки, бъдещето, кораби, киборги, андроиди, манипулации и принцеси. Това е едно галактическо приключение, което достигна своя край.
Всеки получи това, което заслужава, точно като в приказките.  
И заживя щастливо.

My Summer TBR

Вдъхнових се от постта на Павлина и реших да споделя и моя план за четене, с тази разлика, че не държа да прочета всички до края на лятото (по-скоро това са книгите, които имам намерение да прочета до края на годината).
 
1. Летни дни и летни нощи 
Съвкупност от 12 историйки, написани от нашите любими автори, под редакцията на Стефъни Пъркинс. Звучи страхотно и според мен е идеална за сезона. За съжаление, чух и много лоши отзиви, но те само подтикнаха интереса ми да се докосна до книгата.

2. Прикачен - Рейнбоу Роуъл
След "Връзка" се превърнах в неин голям фен. Предвиждам, че няма да се стигне до нея скоро, но стискам палци до края на годината да я държа в ръцете си.

3. Уличният котарак Боб - Джеймс Боуен
Съвсем случайно попаднах на тази книжка и след като разбрах, че историята е истинска, веднага я пожелах. Сладкото коте също помогна :D

4. Кралица на сенкитe - Сара. Дж. Маас
Хем не искам толкова скоро да се завръщам в света на Селена, защото не се предвижда следващата да излезне скоро, хем не желая да я забравя напълно, докато чакам. Надявам се, все пак, до края на годината да я прочета.

5. И заживели щастливо - Кийра Кас
Ох, прочетох "Короната" преди нея. Май не беше добра идея. Но както и да е. Имам още един шанс да надникна отново в света на Кас.

6. Краят на лъжите - Сара Шепърд
Последната книга от поредицата "Малки сладки лъжкини" (не мога да повярвам, че стигнах до края). Много обърквания се случиха с вземането на тази книга, надявам се в най-скоро време вече да е ясно какво да правя с нея.. Но при всички случаи ще я прочета в рамките на няколко месеца, било то и на английски.

7. Петата вълна - Рик Янси
След филма имах огромно желание да я прочета, но така и не намерих време. Надявам се да поправя тази грешка възможно най-бързо. Чух и лоши отзиви.. но нищо не ми пречи да пробвам.

8. Тъмна дарба - Александра Б.
Не съм много сигурна за нея... слушала съм много добри неща, но в момента не съм на тази вълна. Има и още нещо - антиутопиите взеха малко да ми омръзват.

9. Двор от бодли и рози - Сара Дж. Маас
Единствената причина, поради която бих взела тази книга, е авторката и заради големия хайп около нея. Иначе имам съмнения за нея и още не съм се решила напълно. Струва ми се, че няма да харесам историята толкова, колкото тази на Селена.

10. Човек на име Уве - Фредрик Бакман
Вече гордо казвам, че си е при мен и я започнах. Слагам я тук, защото беше от четивата, които наистина държа да прочета това лято.

11. Баба праща поздрави и се извинява - Фредрик Бакман
Няма как да пропусна и тази. Тя ще е по-нататък, но също е задължителна. Дори и да не се превърна в най-големия фен на автора, ще ми е любопитна да видя за какво става на върпос.

12. Илумие - Ейми Кауфман

От това, което чух за нея, е прекрасна. Непременно ще бъде прочетена. Изглежда като онези книги, които наистина, наистина си заслужават. 

13. Здрач - Стефъни Майър

Малко късно за тази книга, но по-добре от никога. Имам желание да я пробвам, пък ще видим дали ще оправдае негативните коментари..

14. Пратеникът - Маркъс Зюсак
"Крадецът на книги" беше невероятна и самият стил на писане също. Почти 100% съм сигурна, че и тази книга ще е добра.

15. Гневът и зората - Рене Ахдие
Можеше в момента да я чета, но реших да си я оставя за по-нататък, въпреки че задължително ще се докосна до нея. Просто не беше четивото, от което имах нужда в момента. Имах в началото съмнения, но сега съм сигурна, че книгата ще е много добра.

Това бяха книгите (без 1-2) които наистина искам да прочета в най-скоро време. Както казах може и прочита им да се проточи и след лятната ваканция, защото имам и други четива (задължителна литература) и поредици, които искам да завърша.
A какво сте си запланували вие за лятото?

The Elemental Book Covers Tag

Стихиите винаги са ми били много любипитни и ще бъде интересно да ги съчетая с книжната тема. Благодаря на Paris Love за таг-а.

1. Намери книга с вода на корицата и книга със синьо на корицата.
Веднага се сетих за "Създадена от дим и кост" като синя корица. За второто се колебаех, но в крайна сметка смятам, че това беше по-оригиналният избор. Пък и това са две мои любими поредици, нямаше как да не ги включа.

2.Намери книга с огън на корицата и книга с червено на корицата.
Първо изникна в главата ми втората книга на "Игрите на глада", но "Скарлет" според мен е доста по-добър избор. А за "Град на небесен огън".. може и още да не съм стигнала до нея, но корицата е божествена! 

 3. Намери книга с нещо свързано със земята на корицата и книга със зелено на корицата.
"Възпламени ме" е с много хубава корица и виждаме на нея цветенца, просто нямаше как да не я включа. За "Лабиринтът" не бях много сигурна, но ме мързеше да търся друга :D

4. Намери книга с въздух на корицата и книга с бяло/сиво на корицата 
Димът е въздух... нали?? Нека приемем, че е. "Единствената" е също една от най-красивите корици, които има на българския пазар, и беше срамота да не я включа.

5. Намери книга със синьо, червено, зелено и бяло на корицата.
Мисля си за "Отпор" на Дж.Л. Арментраут. Нека видим - има червено, бяло, и синьо-зелено. Да, става!

И стигнахме до трудната част - не знам кой да тагна :D  Ще се улесня сама и ще поканя всеки, който иска да го направи.

Благодаря за прочита и хубав ден :)

Принц с часовников механизъм - К. Клеър (#2)

Много неща се объркаха при прочита на тази книга. Не й беше времето в никакъв случай, копието, което бях заела от библиотеката, беше вмирисано до крайна степен на цигари, нямах никакво време и започна да ми върви по-бавно, а така забравих усещанията ми по време на прочита и впечатленията ми. Като цяло всичко се обърка. И въпреки това...книгата беше хубава и ме остави жадна за още.

Корица : Всички от поредицата са хубави, но точно тази ми е най-малко любима.
Мотиви, които харесвам : за да не се повтарям ще кажа само атмосферата, която можеш да усетиш, докато разлистваш страниците.

Това ревю няма да е лесно. Не съм писала от доста време такъв пост, а и с гореспоменатите проблеми сериозно пречат да изкажа какво мисля. Но има едно нещо, за което съм напълно сигурна. Касандра Клеър пише толкова нежно и чувствено, че ще те накара да заобичаш всяка нейна история, стига да съдържа достатъчно прекрасни герои като тези и сюжетът да се развива във викторианската епоха.
Това, което прави поредицата толкова уникална, е не само оригиналната идея, а и любовният триъгълник (който макар да е често срещан другаде) е различно построен и прекрасен сам по себе си. В него не става дума само за влюбване от пръв поглед, симпатии и физическа нужда. Уил, Джем и Теса не търсят просто "разсейване". Те успяват да достигнат до душите на другия и да ги заобичат така, както обичат собствената си.

"Ако никой не те обича, съществуваш ли изобщо?"
Имаше нещо, което не харесах в книгата, и то е, че не се обърна много внимание на развитието на историята. Авторката реши да остави битката със злодея за последната книга и като цяло във втората ние не открихме почти никаква следа, която да ни отведе към решаването на проблема. За сметка на това обаче, ние успяхме да опознаем по-добре героите.
Би трябвало да мразя Джесамин, но просто не мога. Съжалявам я, но не я мразя. Няма как, когато виждам, че всичко, което е направила, е просто от нуждата да получи любов. Много харесвам Шарлот и Хенри заедно. Поотделно може би предпочитам Хенри, за когото ми беше понякога много тъжно, защото се вижда колко е добър. Но същото така успяхме да вникнем малко повече в света на Шарлот и да разберем колко усилия положи, за да бъде добър лидер на Института. Софи се оказа един от любимите ми герои - решителна, смела и дръзка, тя заслужава най-доброто и може би това е точно Гидеон.

В първата книга харесах страшно много Уил, в тази не знам какво стана, но имаше нещо, което не ми допадна в него. Въпреки че се трогнах от неговата история на миналото му, може би очаквах нещо повече. Забелязах, че не обичам да виждам ранимата страна на мъжките герои, но нямам представа защо. Имаше нещо много счупено в Уил, но същевременно виждам, че Теса е лекът за него.
В тази книга се обърна повече внимание и на Джем, който заобичах по-силно. Отново доказа своята чиста, добра душа. Един от любимите ми моменти е, когато Уил бе готов да загърби своите чувства, заради Джем. Това доказва силната връзка между тях и макар наистина неприятната ситуация, знам, че те ще успеят да намерят правилния път.
 “You promise me, he said. That you love him. Enough to marry him and make him happy.” 

Магнус също участваше донякъде в историята и няма как да не спомена как за първи път ми направи силно впечатление неговото присъствие. До сега не бях обръщала много внимание на неговия образ, който се оказа доста интересен.

В следващата книга е предвидено да се случат много неща - осъществяването на сватбата, героите е нужно да се справят с лошия, Сесили трябва да има някаква връзка с историята и тепърва да се разкрие пред нас. Да не говорим за това, че Теса трябва да избере кого предпочита. Очертава се да е дълга и вълнуваща книга, за чийто край не съм сигурна, че съм подготвена.
Героите ще трябва да платят тежка цена, за обичта им един към друг.
"Адски устройства" е една поредица за силата на любовта, която може за секунди да сбъдне най- жадуваните ти мечти и да превърне в реалност най- страховитите ти кошмари.

Какво прочетох през месец юни.

Не мога да повярвам, че най-накрая училището свърши. Толкова дълго чаках да дойде това лято, че вече ми е трудно да повярвам. Месец юни беше като влакче в увеселителните паркове - много надолу, много нависоко. Но вече му се вижда края. Относно литературната страна на месеца- справих се добре (като се има предвид оформянето и всичко около училището). Спирам да дрънкам и преминавам на книгите, защото не са малко.

1) "Всички наши места" - Дженифър Нивън 4/5 *
Това, което ме впечатли в книгата, е колко много размисъл дава - някои от изреченията трябва да се четат по няколко пъти, за да се схванат наистина. Беше хубаво да си извадя цитати, защото имаше много неща, които заслужават да им бъде обърнато повече внимание. Хареса ми като цяло. Имаше неща, които не ми допаднаха, но проблемът не беше в тях, а в мен. Просто не бяха за мен. Ще ми се да бяха превели асоциацията на имената им. Хайде, за Вайълет можехме да се сетим, но за Финч ако не знаех, че е определен вид птица, никога нямаше да зацепя. Та накратко - хареса ми, беше нещо различно, но не прекалено странно. Повече от 4 звезди няма как да дам, защото все пак, както казах, не е точно книгата за мен, но остави със сигурност следа и ми помогна да видя света по един друг начин.

2) "Модно училище" - Кели Маккейн
Продължавам с препрочитането на поредицата. Не спирам да се изумявам колко неща съм научила от нея, колко съм се вдъхновила.. Страхотна е, наистина.

3) "Белжар" - Мег Уолицър 5/5 *

Взех я просто така, защото бях виждала заглавието на няколко места. Без да предполагам колко ще ми хареса. С първото изречение и вече се бях потопила в един друг свят. Страниците минаваха лесно и неусетно стигнах до края (не ми се случва често). Прочетох я в точния момент и ми помогна да науча някои неща..Много много ми хареса и силно я препоръчвам! 

4)" #скандал" - Сара Оклър 3,5/5 *
Очакванията ми за нея се потвърдиха - разтоварваща книга, но не и силно интригуваща. Най-интересното при нея беше идеята за кибер-тормоза. Като цяло съм доволна от нея, въпреки че имаше диалози, които прескачах. Все пак, препоръчвам я за любителите на съвременния жанр.

5) "Докога без гадже" - Меган Макафърти 5/5 *
Най-голямата изненада за месец юни.. страхотна, невероятна. Написах 10 причини да я прочетете, ако още се чудите. Силно я препоръчвам !

6) "Короната" - Кийра Кас 4/5 *
Имам няколко забележки по нея, най- вече ми се стори доста забързан финал, но ми хареса. По-слаба е от останалите, но беше хубаво да се потопя отново в света на К.К., който започнах да чувствам много по-близък (нда, чак когато поредицата свърши). Остана ми да прочета и "И заживели щастливо" и официално ще кажа "довиждане" на "Изобрът".

7) "Звездна слава" - Кели Маккейн
И продължавам с препрочитането... тази беше малко по-различна от останалите, но не се провали в това да ме вдъхнови..Не разбирам как тези детски книжки дори и сега успяват да ме направят толкова щастлива. Наистина не разбирам как.

8) "Танцът на невъзможните мечти" - Сара Оклър 4/5 *
По-добра беше от "#скандал" и също така самият сюжет ми беше по-интересен - кексчета и пързаляне с кънки? О, даа ! Много ми допадна главния мъжки персонаж, между другото. Наслаждавах й се много повече и самият начин на разказване беше значително подобрен. Пак не се минава без 1-2 забележки, но съм доста по-доволна!

9) "Принц с часовников механизъм" - К. Клеър 4/5 *
Много се забавих с тази книга, но проблемът не беше в нея..Накратко - не ме разочарова, въпреки че първата повече ми хареса. Ревю тук.

+ една бонус книга
10) "Le Pêcheur d'oiseaux" на Nicole Schneegans. За лятото трябва по френски да прочетем 4 книги, тази е една, от които си избрах. Оказа се по-кратка, отколкото е приемливо, но пък беше с оригинал сюжет (едно момче скача толкова високо, че започва да лети. Среща рибаря на птици в небето и се ражда едно приятелство..) Готина беше, хареса ми.

Това беше всичко прочетено от мен. Преди няколко седмици ми хрумна да класирам книгите за месеца, като избирам най-любимите ми.

На трето място се класира:

"Принц с часовников механизъм" - К. К.

Среброто взима:

"Белжар" - Мег Уолицър

А черешката на тортата се пада на: 

 "Докога без гадже" - Меган Макафърти

Честито на победителите ! :D

Не мога да разбера защо стават винаги толкова дълги тия постове. Но както и да е, нека не го правим по-дълъг. За юли съм си приготвила "Уинтър" на М.М. (най-накрая), продължението на "Докога без гадже" и "Едно лято с 20 момчета" на Сара Оклър.

Благодаря за прочита!

10 причини да прочетете "Докога без гадже-" - Меган Макафърти

Коя е последната ви нова любима книга? При мен това е  "Докога без гадже" на Меган Макафърти. 
И преди да си тръгнете, поради безумното заглавие и да решите, че е просто "поредната тийн книга", чакайте! Дайте (й)ми шанс!

Когато Хоуп Уивър заминава от Ню Джърси, най-добрата й приятелка, шестнайсетгодишната Джесика Дарлинг, е отчаяна. Трябва сама да се справя с бъкащите от хормони момчета, с побърканите на тема пазаруване съученички (които не я кефят), с баща си, обсебен от бъдещата й кариера на спортистка, с лудостта, обзела майка й покрай предстоящата сватба на сестра й Бетани, и с несъществуващия си любовен живот. За капак в объркания й свят се появява Маркъс Флути, бивш наркоман, който успява да влезе под кожата й.

Знаех за нейното съществуване от доста време, но все не намирах време и желание да я прочета. Взех я, предубедена, че това ще е просто "бърз прочит". Не знам как и кога, но се превърна в една от най-добрите книги за тази година.
Представям ви моите 10 причини, поради които се влюбих в нея.

1. Забавна е
Много книги в днешно време са написани по един по-забавен, хумористичен начин. Но на много малко от тях ми се е случвало да се разсмея наистина. "Докога без гадже" прави изключение, карайки ме да се хиля с глас.

2. Истинско и честно
Героинята е болезнено откровена - не спестява нищо. Нито неприличните й фантазии, нито месечния й цикъл. Всичко се споделя, което ни позволява да я почувстваме много по-истинска и близка до нас.

3. Главната героиня
Май трябваше да поставя тази точка на 1 място, защото това е нещото, което ме спечели на 100%. Препознах се в това момиче (Джесика Дарлинг) повече пъти, отколкото ми се е случвало в повечето поредици взети заедно. Имах чувството, че на моменти това са моите думи, написани от някой друг. Дори много от събитията са ни се случвали и на двете... Има няколко нищожни разлики като това, че аз обичам розово и момичешки неща, не съм толкова слаба и съм по-позитивна. Точно толкова, колкото трябва, за да не стане подозрително.
 
4. Интелигентен начин на изразяване
Отдалечe си личи, че писателката има мозък в главата. Много от мислите и размишленията са показателни за високо IQ и не само...Можеш да научиш нещо стойностно, без да се влага излишен драматизъм в него.

 “You can only be in a bad mood for so long before you have to face up to the fact that it isn't a bad mood at all; it's just your sucky personality.”

5. Без идеализиране и преувеличаване.
Само аз ли имам чувството, че съвременният жанр се състои или от типична любовна история, или пък такава за (само)убийство и наркотици? И в двата случая плачеш неудържимо, а да и да не забравяме книгите тип джон-грийн, които са смеска между двете. Добре де, не може ли една книга, която наистина да отразява живота? А, да, ето я тук!

6. Цяла една година
Историята започва от януари и завършва декември месец, като ни позволява да надникнем през цяла една година в света на Джесика Дарлинг. Главите са записани като дни от месеца, което спомага за доизграждането на представата за живота й.

7. Поредица
Състои се от 5 книги, като само две са излезли на български. Гадно е, знам. Но засега и на това се благодаря, все пак какво щях да направя, ако не я бях открила?

8. Второстепенни герои
Както прекрасната Джесика Дарлинг, така й нейните "приятелки" и роднини, не са за изпускане. Още в първата книга са добре изградени и са едно от нещата, които придобиват цвят на книгата.

9. Важни теми
Книгата не е просто за развлечение. На моменти засяга и важни неща от живота и въпреки това успява да не затруднява читателя с тях.

10. Не e предсказуема
Като цяло не съм трудна за изхитряване, но все пак смея да твърдя, че това няма да е книга, чийто сюжет ще знаете още с първите страници. Все пак тя е като животът - никога не знаеш.

Ако все още не сте посегнали към книгата, то нямам какво повече да ви кажа. Освен, разбира се, присъствието на един мъжки персонаж и едно стихотворение, което да си призная - не се забравя лесно току-така. След като написах този пост се сдобих  с огромното желание да грабна следващата книга, но засега ще трябва да почакам.
Споделете ми по-долу случвало ли ви се е да се препознаете значително в някой литературен герой и ако да- кой?
Това беше от мен за днес.

Лято 2016

Здравейте!
След дълга пауза най- накрая съм готова да пиша отново тук. Бих казала, че отсъствието ми бе породено от липса на време, оформянето на годишните оценки и всички промени, които настъпиха за тези 2 седмици, но истината е, че просто нямах желание. Хрумнаха ми много идеи, но в момента, в който отварях черновата, стремежът ми изчезваше. Днес усетих, че вече мога да пиша отново.
През последите 2-3 години преди всяко лято си правех план за неща, които бих искала да направя. Не е нужно да ги изпълня на 100%, но е хубаво да съм наясно със задачите си. Тази година ще разнообразя и ще го направя онлайн.

1) Английски език
За 9 години в училище учих четири различни езика, нито един, от които не е английския. Макар да имам някаква основа, далеч не се справям толкова добре, колкото ми се иска. Имам проблеми с произнасянето на някои думи (защото никой не ме е учил как да се чете) и мисля да поправя тази грешка. Това лято не искам да се претоварвам, но все пак ще имам по няколко урока в месеца, за да мога да усвоя поне елементарните неща.

2) Книги
Голяма грешка направих като си поставих значителен брой книги за едни от най-натоварените ми години. Затова лятото бих искала да прочета възможно най-много (но без да се губи смисъла в самото четене, което като цяло си е трудно). Имам намерение да чета само по една фентъзи книга на месец и всичко останало да е съвременен жанр, което е добре, защото освен, че си отива със сезона, тийнейджърските историйки ги чета за отрицателно време.

3) Кола 
Всеки път го отлагам, но вече е крайно време да започна да се уча като хората. Ще взимам книжка на 17 (възможно е, ако колата спада в определена категория), а две години не са чак толкова много.

4) Разчистване
Това винаги си го поставям като задача. Учебната година не може да започне за мен, ако не съм си преразпределила старите тетрадки, учебници и други. Всичко трябва да се поднови. Към това вписвам и почистването като цяло - всичко се пре-подрежда.
 
5) Сериали
Има няколко сериала, които очаквам да гледам (засилено) през лятото - "Малки сладки лъжкини" (надявам се да изгледам тези 2 сезона, които ми останаха до края), "Клюкарката" (докъдето стигна, не бързам с нея), "Приятели" (крайно време е да го изгледам), "Царуване" (трети сезон ще се гледа целия), "Мелиса и Джоуи" (позарязах го покрай другите сериали, но ще се поправя). Сега като гледам това е дооста, а като се знам може и да почна някой нов... :D Ааа и също така ако шести сезон на "Тийн вълк" излезе това лято.. имах намерение да го гледам от началото пaк, но като гледам списъка, не знам дали е много разумно :D

6) Дрехи
Напоследък много се "зарязах" относно облеклото ми. Ще се опитам през следващите два месеца да определя най-вече какво ми харесва да нося, да намеря какво ми отива. И ако е възможно, да се сдобия и с такива дрехи.

7) Ваканция
За разлика от други години това лято не знам дали искам да пътувам много. Но едно море смятам, че е почти задължително. 

8) Почивка

Все пак е лято. Останаха ни само юли и август, нека извлечем най-доброто от тях.

Освен всичко казано дотук, исках да споделя, че най-вероятно за юни ще съм написала само едно ревю ("Принц с часовников механизъм"- единствената фентъзи книга). Като цяло започвайки блога нямах намерение да пиша само за книги, просто ми беше трудно да "изляза" от книжната сфера. 

Очаквайте различни постове с вариращи теми - за живота, мисли и разбира се, книги.
Пожелавам ви едно запомнящо се лято.
Доскоро!