Принцеса с часовников механизъм - К. Клеър (#3)

Има книги, за които колкото и да разказваш, никога не успяваш да ги пресъздадеш напълно. Те говорят много по-добре сами за себе си и ако не си се докоснал до тях, няма как да усетиш магията. "Принцеса с часовников механизъм" е една от тях.
„Има неща, които никоя магия не е в състояние да разруши, защото те самите са магия"

Корица: Най-любима ми е от всичките!
Мотиви, които харесвам: Любовта пресъздадена чрез души, ангелите, часовниците, писмата, безсмъртието, героите, усещането за една средновековна приказка.

Третата част на трилогията „Адски устройства“ се различава значително от предишните две. Тя бе изпълнена с куп приключения, събития, които те оставят без дъх, множество писма и един епилог, който не се забравя лесно. Всичко, което харесах в първите две книги, присъстваше и тук – романтиката, ангелите, часовниците и дарбата на Теса. Тази последна книга даде отгворите на всички мои въпроси, но ми и поднесе думи, върху които да разсъждавам.

 „-Понякога човек трябва да избира дали да бъде мил, или да постъпи доблестно. В някои случаи е невъможно да направиш и двете. 
-Кое е по-добро? 
-Предполагам, че зависи от книгата.“

Усещането, което "Принцеса с часовников механизъм" ми донесе, може да се опише като възходяща инверсия - първите глави бяха добри, но краят е това, което ме остави без думи. Има нещо в Касандра Клеър, нещо в нейната...душа, което е много красиво, което прави творбите й така отличаващи се, и това нещо, видях най-много през Джем. Няма да крия, че смятах винаги Уил по-добър за Теса, но Джеймс е този, в чиито думи откривах най-голяма мъдрост.

"Имай вяра в себе си. Сам можеш да бъдеш своето огледало."  
"Промяната не е загуба, Уил. Невинаги."

Това, с което обаче Уил ме спечели, е точно неговата наивност, добрата, различна от тази на Джем, но не по-малко истинска. Безкрайната му любов. 
Без съмнение книгата беше изпълена с всичко - напрежение, романтика, тъга, мъдрост. Имаше много сценарии, по които тази история можеше да завърши, а Касандра избра най-добрият.

Ще кажа няколко думи за храбрата Теса, за свободолюбивата Сесили, която ми допадна повече, отколкото предполагах, за строгата, но прекрасна Софи, за Хенри, който ми беше отначалото страшно симпатичен и за всички останали чудесни герои, от които можем да научим много.

"Животът е повече от това просто да не умреш."

Книгата ме развълнува, разтърси и ме накара да обичам. Всичко свърши точно както трябва, точно когато трябва. Кара ме да вярвам истински в любовта, споделена от душите и тяхната безсмъртност, да мечтая за приказки, като тази тук.

Това е една история за малко магия, за небесен огън, крилати творения, няколко механични създания и една любов, която устоява на времената.
Книга, която ще пазя дълго в сърцето си.