четвъртък, 31 март 2016 г.

Kнигите, които прочетох през месец март.

Това е първия, който правя и то защото има какво да кажа по въпроса, но отсега на нататък мисля да го правя всеки път. Март месец успях да прочета 8 книги. Бройката е доста добра според мен, но е такава, защото този месец си избрах приятни,  бързо прочитащи се книжки. Понеже както споменах и преди, си зададох доста книги за тази година, без да съобразя, че с всичките тестове в училище това няма да е особено лесно. Ревю направих на две книги, но в скоро време ще направя и на още една. Но без повече глупости нека да започваме!

1) ''Крадецът на книги" - Маркъс Зюсак
Бях я започнала още февруари, но понеже е около 470 страници, ми отне малко повече време. Книгата е страхотна, нещо различно и прекрасно, точно това, от което имах нужда. Това е книгата, на която ще направя ревю, но след като изгледам филма (скоро надявам се). Имам много какво да каже за нея, но единствено с прочита й, ще го усетите истински. Без проблем давам 5/5 звезди.

2)''Среднощна корона" - Сара Дж. Маас
Силно продължение на една добра поредица. Ревю съм направила - линк тук. Давам й 4,5/5 звезди. Нямам търпение за следващата !

3)''Сянка и кост" - Лий Бардуго
Една нова, свежа идея. Признавам си, че в началото бях доста объркана от света, който авторката е създала, но откакто свикнах, действието започна да се развива все по-бързо. Хареса ми достатъчно, че да продължа поредицата. Героите ми харесаха - най-вече Женя. Алина също много ми допадна по характер, открих общи черти с нея. Със сигурност имам нужда от още от поредицата! Тъмнейший така и не можах да го харесам напълно - до края на книгата все ми беше съмнителен. Стори ми се, че свърши някак внезапно, но краят не беше лош в никакъв случай. Книгата беше приятна, дадох 4/5 звезди.

4)"Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни чудаци" - Мая Ван Уейгънън
Преди да я започна и за момент не вярвах, че има шанс тази книга да ми хареса толкова много! Не мога да повярвам, че тази история наистина се е случила (това е дневникът на едно истинско момиче Мая, което си записва ден по ден резлутатите от експеримент, който решава да направи - спазва съвети от книга отпреди половин век за популярността) и единственото, за което можех да мисля, е колко невероятна, смела и добра е главната героиня. Научих много от книгата. За мое съжаление, дори и да бях достатъчно смела за това, нещата нямаше да се развият по същия начин. Пробвала съм, знам. Но въпреки това книгата беше много много хубава и истинска. Препоръчвам я, без съмнение заслужава 5/5 звезди.

5)''Смрътоносно" - Сара Шепард (#14) ''Малки сладки лъжкини"
Повечето от вас предполагам не са чели тази поредица, защото:
а) гледат сериала и смятат,  че това им е достатъчно.
б) твърдят, че поредицата е прекалено дълга и не си заслужава. Макар че съм съгласна и с двете мнения, аз харесвам поредицата и след като стигнах до 14 книга (14 !!) значи е успяла да задържи вниманието ми. Лека, приятна, интересна, държи те в напрежение. Лично на мен 14 ми хареса дори повече от предишната. Първоначално книгите са били 8, но авторката е продължила да пише.Очаквах, че втората поредица ще е по-лоша, но не. В никакъв случай (поне според мен). Още две книги и поредицата ще свърши. За добро или лошо. Давам й 4,5/5 звезди.

6) "Основа" - Дженифър Л. Арментраут
Силно продължение на поредицата. Много ми хареса, Ревю тук. 4,5/5 звезди.

7) "Нещата, на които не ни учат в училище" - Емил Конрад
Имаше моменти, в които се съгласявах с него, в други - не. Но като цяло ми хареса - имаше много истини и се усещаше, че той е напълно откровен и себе си. Не липсваше хумор. Книгата се чете за отрицателно време, това е и нещото, което не ми хареса - пише, че е 110 стр., но реално е около 80. Моята оценка 3,5/5 .

8)"Отровени" - Сара Шепард (#15) "Малки сладки лъжкини"
Малко по-слаба от предишната, но въпреки това си имаше тук-там по едно ''ах - това не го очаквах". Следващата (последна) книга май ще се чете на английски, защото е изключително неоткриваема (единствено от сайта на издателството можеш да си я поръчаш, не мерси). 4/5 звезди.

За Април все още не знам всички книги, които ще чета, но засега съм преполовила "Фенка" и съм на втора глава на "Отпор". Няма да са всички разбира се, но е начало.

четвъртък, 24 март 2016 г.

Основа - Дженифър Л. Арментраут (#4)

Корица : Смятам, че е по-добра от миналите. Усеща се силата на Деймън, неговата ярост.
Мотиви, които харесвам : авторката добави нови видове същества, имаше обрати, малката играчка беше интересно допълнение, действието се разви стравнително бързо, Лас Вегас, битката по време на задръстването с колите (достави ми голям кеф, незнайно защо)

Не таях много надежда за поредицата. Ако сте чели ревюто ми на третата книга, знаете, че не бях кой знае колко очарована от нея. Реших все пак да довърша поредицата.. и добре че го направих ! Разликата между двете книги е огромна.. миналата беше сравнително бавна, тази е бомба със закъснител ! Хареса ми много повече от предишните две. Действие не бих казала, че липсва, вървеше ми бързо и бях заинтригувана. Развълнуваме отново и ме върна към харесването на поредицата и света. Ако трябва да съм напълно честна, споделям мнението, че спокойно можеха да са 3 книги вместо 5, но се радвам и така. Книгата ми достави промяната, от която аз така отчаяно се нуждаех. Написана е от името на Кейти И Деймън, което позволява да видим и неговата гледна точка. Признавам, на моменти забравях кой чета, но пък осъзнавам, че беше малко или много нужно за историята.
Направих кратко non-spoiler ревю, но сега имам нужда да поговоря и за случилите се събития, така че, време е да напуснеш, ти, който не си чел книгата.

Нека започна отначало..Кейти е при лошите, а Деймън ще направи всичко, за да я спаси. И го прави. Чрез зона 51 открихме много нови неща, някои може би лъжа, с които писателката дообогати измисления свят. Харесвам идеята за основите, въпреки че малко ме притесняват с тези супер-сили и четенето на мисли (това не е хич яко). След като отмъкнаха прословутия ЛХ-11 се започна, поне за мен, истински интересното. Забавлявах се с тях най- много, когато .. решиха да се оженят. Някак внезапно, но все пак времето ги притискаше. Бяха наистина сладки, това може би е любимият ми Деймън-Кити момент от цялата поредица. Идеята за Лас Вегас ми допадна много, това направи историята по-вълнуваща. Това определено е книгата, в която има най-много смърт. Блейк, Матю, Парис, Андрю, Ашли.. прекалено много. Най-тъжно ми беше за Ашли, умря предпазвайки Бет, което доказва, че не беше лош човек, просто държеше на Деймън повече, отколкото той на нея..
A появата на луксианците на края беше изненадващ, отворен финал, който ми допадна. Но имаше две неща, които не харесах.
1) Маалко ми дойде в повече романтиката между двамата. За мен това никога не е било ''перфектната връзка", разбирам тяхното желание, но някои неща можеха да ни ги спестят.
2) Прекалено ми приличаше на ''Сребристи сенки'' от поредицата ''Кръвни връзки". Заловили са Сидни/Кейти и Деймън/Ейдриън я спасява. Бягат, женят се нелегално в Лас Вегас. Бъдещето им е несигурно..Приликите са големи, не мислите ли? Предпочитам историята на Сидни и Ейдриън, те все пак имаха съществена причина да го направят. А да не забравяме Маркъс / Арчър, който им помага!
Книгата беше много добра, надмина очакванята ми. Давам й 4,5/5 звезди, а това е много, не вярвах, че ще й дам толкова някога. Вече искам още, надявам се финалът на последната да е толкова добър, колкото този.

понеделник, 21 март 2016 г.

Онези книги, за които никой друг не знае.

Напоследък съм много носталгична, а пък идеята се роди от желанието ми да споделя всички мои любими книжки и поредици, които никой друг не знае, но на мен са ми страшно любими и в сърцето ми има специално място за тях. Та така се получи това подобие на таг. Смисълът не е да се тагват хора, защото май не всеки би искал да направи такова нещо, пък и не всеки има какво да каже по въпроса. Постът е за да удолетвори моето желание да спомена и тези книги, които са много неизвестни или детски. Защото за мен няма значение дали една книга е с картинки и 40 стр или криминален роман за възрастни, който крие смисъла на живота. Книгата си е книга и има еднаква тежест за мен.

1) Онази книга от детството - ''Мили бате" - писмата на един дакел
Може би тази е най-известна от всички, които ще изброя. Писателката е българка, а наскоро открих, че е имало и такъв детски филм. Невероятна книга, която те подготвя за живота, разказана от един необикновен характер - куче, което пише писма до неговия батко, стопанин. Препоръчвам я на всеки и съм сигурна, че е нещо, което ще чета на децата ми.



2) Онази книга с дълбок смисъл - "Кой ми взе сиренцето" - Спенсър Джонсън
Книгата е световен бестселър, но въпреки това не съм виждала никого да говори за нея. Книгата не е детска, но се разказва за живота на четири мишлета, които търсят своя път извън лабиринта. Книга за живота, изборът, успеха. За всеки, който не знае на къде да продължи. Това е една от книгите, които заслужават да бъдат препрочетени (и в скоро време точно това ще направя).


3) Онази странна книга - ''Дневникът на Кати"
Чела съм я два пъти и двата пътя не я разбрах. Да, бях по-малка от сега, но рядко ми се случва такова нещо. Беше много интересна, но и много странна. Препоръчвам ви я, ако ви се чете нещо различно. Ще я запомня не толкова, защото ми е харесала, а по-скоро, защото остави нещо в мен.



4) Онази тийн книга - ''Тийн реалити"
И тази не е от най-любимите ми книги, но ми допадна, а и идеята ми хареса много. Става дума за четири приятелки, които са канени да участват в собствено реалити шоу. Но не е толкова бляскаво, колкото си мислят, че ще е. И изведнъж осъзнават, че не знаят на кого могат да се доверят. Беше приятна, но май не е за всеки.


5) Онази книга, която няма да забравиш  - "Тюленовият остров'' - Кати Касиди
Обожавам, обожавам книгите на Кати Касиди. Не ме интересува, че са неизвестни дори и в другите страни, не ме интересува, че съм вече голяма за тях. Ще ги чета, докато очите ми го позволяват.  Това са едни от малкото книги, които наистина стоплят сърцето ми. Кати Касиди пише за любовта към едни малки изхвърлени котенца, за това колко е важно да си добър и че трябва да бъдеш себе си. Книгата, която съм избрала е една от трите, преведени на български (другите също са ми еднакво любими, но просто реших да избера тази). Отделно превеждат в момента нейната поредица ''Момичетата от шоколадовата кутийка". Досега са излезли две от поредицата, стискам палци да преведат и останалите. Много, много добри книги. Благодаря ти, Кати, че ме научи да вярвам в магията на добротата!

6) Онази забавна поредица - ''Светът на Али"
Супер неизвестна поредица, не разбирам защо. Кориците не са нещо особено, но пък историята ме е забавлявала много. Адашката Али (от Александра, това е моето име впрочем, Съни е прякор, но за това ще говоря друг път) живее заедно с шумното си семейство, с което никога не е скучно. Тя разказва за своите неволи, случки и желания. Има 4 излезли книги в България. Колко книги има изцяло поредицата нямам идея, но май повече.


 
7) Онази книга, на която си плакал/а, но обичаш - "Каспар котешкият принц" - Майкъл Морпурго.
И за тази книга не разбирам защо никой не говори.. толкова беше хубава. Има една- две от списъка по-горе, на които също съм плакала и обичам, но те просто бяха за други категории.Имам чувството, че понякога тези детски книжки са много по-значими от много от поредиците днес на пазара. Това коте е необикновено, такова, което се усмихва. А както обичам тези животинки (обичам животните като цяло) нямаше как да не ми хареса. Наистина хубава книга!

 8) Онази сладка поредица - ''Това съм аз, Луси" и "Клубът на короната"

Добре, признавам. Тези са сравнително известни, но просто нямаше как да не ги спомена. Вътре в мен има нещо, което страшно много харесва всичките розови, момичешки, принцески неща (въпреки че със сигурност не приличам на такъв човек). Първата поредица ми е страшно любима, имала съм големи приключения с Луси и нейните две НДП. Обожавам и 10-те книги от поредицата. За втората не ми е чак толкова любима, но без съмнение и нея обикнах.

 
9) Онази любовна книга - ''Портокаловото момиче" 
Защо, защо, защо? Защо повечето хора не знаят тази книга..Не знам какво трябва да кажа за нея, защото единствено, за да я разберете, трябва да я прочетете. Но да речем, че става дума за едно писмо, един избор и едно портокалово момиче..Другото оставям на вас.

Надявам се да не съм ви отегчила много, но наистина имах нужда да споделя тези неща тук. Благодаря на библиотеката, защото без нея сигурно и аз нямаше да съм запозната с повечето от тези книги. Благодаря на майка ми и баща ми, че ме научиха да чета и ми четяха, докато аз не успея сама. Благодаря и на теб, надявам се да не ти се е сторил този пост прекалено личен или емоционален. Но все пак този блог е за мен и ще разбера всеки, ако не му е интересно и не е за него. Ако случайно знаете и сте чели някоя от изброените книги - моля, споделете ми, ако имате желание. Нека заедно да обменим спомени. Следващият ми пост вероятно ще е или "Какво прочетох през март", или няколко факта за мен, за когото му е интересно. Още веднъж благодаря, че го изчетохте това всичкото. Пожелавам ви приятен ден/вечер или каквото е при вас и още толкова хубави книги !

събота, 19 март 2016 г.

TOP 3 favorite fictional couples

Трябваше да напиша няколко ревюта, но не - вместо това решавам, че ще изброявам прекалено малко мои любими двойки, защото - защо не? Такова ми е настроението напоследък. Само три са, има много, които харесвам, но просто не са ми достатъчно любими. Една е от книга, другите две от сериали, но наистина исках да го направя, така че ето ме с недостатъчно смислен пост, но пост :D
Започвам ги на обратно :

 
3) Пърси и Анабет
Може би нямаше да ги има в този списък, ако не беше третата книга на ''Героите на Олимп'' - Знакът на Атина.. Краят, краят е невероятен и ужасен едновременно. Да не говорим, че самата книга беше много интересна, но просто финалът спечели всичките ми аплодисменти. Тогава, в онзи смъртоносен момент, смятам, че връзката им се изгради напълно. Няма да ви спойлвам, но ако сте им фенове да знаете, че ви очаква нещо наистина впечатляващо. Това, което той направи за нея, е нещо невероятно и показва силните им чувства един към друг. Дори боговете не можаха да накарат Пърси да забрави за Анабет.

2) Мери и Франсис
Сериалът е Reign, а тези двамата ме спечелиха още с първия епизод. Историята е следната : Франсис и Мери се познават и са съпруг и съпруга още от деца. Но Франсис е бъдещият крал на Франция - Мери на Шотландия. Когато навършва пълнолетие, тя напуска родината си, за да спази условията на създадения съюз между двете страни и така да запази короната си и доброто бъдеще на Шотландия. Но те двамата се влюбват, а не така се управлява мъдро. Двамата трябва да решат какви царе искат да бъдат, а между временно тъмни сили смятат да им попречат към бъдещето на двете държави и да застрашат живота им.

Първата им целувка
Знаех, че нещо ще се случи с единия от двамата. Знаех го отпреди да започна сериала, но въпреки това ми беше интересно през цялото време. Не знам защо харесах толкова Франсис - не мога да кажа, че външният вид е това, което ме плени ( симпатичен е, но не е моят тип). Но имаше нещо в него, в двамата, което ме накара да ги обикна истински. Може би лоялността им, любовта им, не знам, но бяха прекрасни. Вижте ги - красиви, млади, прекрасни ! Той е готов да я чака и ще я чака винаги. Ще я обича, ще умре за нея. И няма да съжали...


1) Винаги ще бъдат моят номер едно - Стайлс и Лидия

Най- красивите хора на света, по мое мнение, заедно? Сбъдната мечта. Никога няма да ми омръзне да гледам Стидия (шип името им)- клипчета или да слушам песните от сериала (Teen Wolf). Те са толкова невероятни, защото първото, което направиха е да станат приятели. Да се доверяват един на друг, да разчитат един на друг. В началото Стайлс бе имал crush от трети клас на най-популярното момиче в училище Лидия, която дори не го забелязваше. Лидия се правеше на глупава, но Стайлс беше първият, който забеляза, колко умна е тя и че всичко е преструвка. Тя си мислеше, че никой няма да я харесва такава каквато е, но ето че той я познаваше, а това го караше да я харесва дори повече. Когато й каза всичко това, Лидия започна да го забелязва. Но имаше един тип, в който тя все още беше влюбена, и след раздялата им тя все още страдаше. Той се беше отнасял не добре с нея, беше й казал : '' Не очаквай да тичам при теб всеки път, когато започнеш да крещиш". А Стайлс.. без тя да го е моли, той постоянно я следваше и винаги, винаги беше до нея. Дори когато тя спря да се прави на глупава, в моментите, в които най- много се нуждаеше от някого той беше до нея. И винаги ще бъде. За него Лидия е на първо място - без изключение. И в най-тежкия момент на Стайлс - тя беше също до него. Те имат една-единствена целувка (когато Стайлс получи паник атака, а тя знаеше, че това е единствения начин да я спре), но беше най-красивата, която аз съм виждала. Не ме интересува, че те дори не са официално двойка (скоро ще бъдат). Това, което имат те, не може да се нарече с друга дума освен любов.

Още в началото, когато Лидия се преструваше.
Любимите ми реплики са:
-You see, death doesn't happen to you, Lydia. It happens to everyone around you. To all the people left standing at your funeral, trying to figure out how they're gonna live the rest of their lives without you in it.
And if you die, I'll literally go out of my freaking mind."

- "Lydia, I've had a crush on you since third grade. And I know that somewhere in that cold, lifeless exterior there's an actual human soul."

- "I read once that holding your breath can stop a panic attack.. So, when I kissed you.. You held your breath.." "I did?" "Yeah.. You did."

 
И така.. мога да ви говоря още много и много, но просто ще ви препоръчам да гледате сериала, за да разберете тяхната история напълно. Също така ето ви 101 причини да ги шипвате. Последно ще поздравя всеки, който прочете поста ми с тази песен , която слушах докато писах всичко това. Благодаря ви за отделеното време и не забравяйте, че дори да нямате любовен живот, като мен, винаги можете да се обърнете към тези три двойки, за да си поплачете едно хубаво :D ! Въпреки това ви пожелавам много късмет в любовта и не забравяйте да обикнете първо себе си !



неделя, 13 март 2016 г.

Среднощна корона - Сара Дж. Маас

Корица : Тази ми харесва със сигурност повече! Особено задната корица - рисунката е много красива, а пък червеното изпъква приятно.
Мотиви , които харесвам : Към миналите прибавям мистериозната нотка, прекрасните герои, неочакваните обрати, това, че книгата е хем красива и приказна - хем не липсват приключения и битки.

Ревю на първата книга тук.
Почти винаги за мен втората книга е по-лоша от първата, но това е от малкото случаи, в които следващата просто трудно се сравнява с предшественика си! Толкова неща се случиха, че на човек му отнема време да ги възприеме. Битките и магиите бяха на преден план тук. Харесва ми как историята се развива, героите се променят заедно с нея. Което ме води на мисълта за Дориан и Каол - не мога да избера за кого съм ! И преди не можех, сега също. И двамата са невероятни, лоялни, добри, красиви. Как да избереш? Предполагам това не е много лошо, защото ще съм доволна с когото и да свърши Селена. Селена..тя.. имаше моменти, в които не знаех какво да мисля за нея. Моменти, в които имах чувството, че върви по ръба - аха- аха и да я намразя, но после показва човешката си страна и аз пак я заобичвам. Общо взето в книгата не липсваше нищо, нямам забележки към нея и ако все още не сте я прочели, съветвам ви да го направите!

Това беше дотук за тези, които не са се докоснали до книгата или иначе казано следващите редовете ще бъдат изпълнени със спойлери, предупредени сте! Нарочно написах и кратко резюме без да издавам нищо за тези като мен , които понякога не ги сдържа да натиснат на такова ревю докато четат книгата. И резултат на това? Ами спойлнах си нещо важно. Смъртта на Нехемия. Не знам как щях да реагирам, ако не знаех, но въпреки това ми беше неприятно. Не смятам, че успях да я опозная напълно и ми се струва, че смъртта й беше прекалено ранна, макар да разбирам, че това беше нужно, за да се развие историята. Впрочем не съдя Каол - нито преди да разберем за плана на Арчър - нито след това. Просто не знам, не смятам, че щеше откровението му да промени нещо, все пак всички правим грешки. Любимата ми част от книгата е точно тогава преди всичко да се влоши, когато Каол и Селена бяха щастливи, макар и за кратко. Дориан ми се струваше, че постоянно е някак си ''отрязан'' от тримата, постоянно в незнание за ставащото. Но пък няма как да забравим, че изигра важна роля накрая. Неговата магия беше изненадваща, но даваше обяснение за магията и краля (поне донякъде). Което ме навежда на Ключовете - струва ми се, че това беше най-интересното в цялата книга. Наистина не знам как ще ги търсят като нито Селена, нито Каол ще са там, където трябва. Предполагам ще намесят Дориан, а главите ще прехвърчат от мястото на асасина, до двореца при стража и принца. Имам нуждата да поговоря и за откритието за миналото на Селена - това момиче има наистина много имена ! Елф - не го очаквах. Но с баба Жълтонога (много интересен герой и добре замислено участие, но тъпо име) трябваше да ни е ясно, че нещо странно относно магичния свят ще последва.

Извадих си цитат, който смятам, че беше най- хубав от всичко казано в книгата - думита на Нехемия:

''- Елентия. Ти още не разбираш, но...аз знаех каква е съдбата ми и я приех. Дори я исках. Понеже само така нещата можеха да започнат да се случват. Но каквото и да съм сторила, Елентия, искам да знаеш, че ти беше един от редките слънчеви лъчи, които озариха мрака на последните десет години.Ти беше една от най-ярките светлини за мен. Не се оставяй да бъдеш угасена"

Неприятно бе, че последните думи към Селена от нея бяха '' Ти си една страхливка", но това подтикна асасина да се промени. А смятам - това беше много по-важно.

Книгата бе много хубава. Моята оценка е 4,5/5. С нетърпението очаквам следващата си среща с този прекрасен свят !

неделя, 6 март 2016 г.

The TBR Book TAG

Бях тагната от Paris Love (натиснете върху името, за да се отвори блогът й), за което много й благодаря ! За съжаление, аз съм разсеян човек и ми отнема много време да следя за новости в блоговете на хората, които следя, затова и го видях по-късно. Но все пак съм тук и готова да го направя !

1. Как и къде следите вашата купчина с книги за четене?
Всъщност не я следя. Знам какво съм си наумила да прочета, което разбира се не пречи да си правя списъчета в тетрадката ми за всичко.

2. Повечето ви книги за четене са на хартиен носител или  в електронен формат?
Почти винаги са на хартиен носител. Може би съм прочела едва 3-4 книги в електронен формат. Не мога да чета през телефона, нещо се губи. Пък и очите ми се уморяват по-бързо. Обичам да разлиствам страниците, да виждам колко ми остава и да докосвам хартията. Това нещо просто липсва при електронния формат.

3. Как определяте коя да е следващата книга за четене?
Знам кои искам да прочета и кои поредици да следя. Но най-вече каквото има в библиотеката, по принцип оттам чета. Рядко си купувам книги, защото не намирам смисъл, освен ако авторът не ми е много любим или съм сигурна, че книгата ще е добра, има голяма възможност да не ми хареса. А аз се дразня като съм си купила нещо, което не ми допада хич (ще се дразня всеки път като я видя от рафта). Иначе за да отговоря по-точно на въпроса - жанр-а определя избора ми до голяма степен.

4. Посочете книгата, която стои най-дълго в списъка ви за четене?
''Град от пепел'' на Касандра Клеър. И аз не знам защо толкова дълго отлагах да я прочета. За щастие, най-сетне го направих и наведнъж прочетох трета и четвърта книга от същата поредица.

5. Книга, която наскоро сте добавили в списъка си с четене?
''Сянка и кост" - Лий Бардуго. Дори в скоро време ще я започна.

6. Книга, която сте добавили в списъка си с четене заради красивата корица?
 ''Across the Universe'' - Beth Revis . Не мисля, че я има преведена. Дори не знам за какво става дума в книгата, но корицата е божествена и с удоволствие ще я прочета, ако някой ден имам такава възможност.

7. Книга от списъка ти за четене, която не планираш да прочетеш?
Ако е в списъка ми за четене, значи все някога ще бъде прочетена. Изключително рядко ми се е случвало да искам да си взема книга, но после да се разубедя сама.

8. Непубликувана книга, чиято поява очакваш?
Кийра Кас петата книга, която не си спомням как се казва. Продължението на историята за дъщерята на Америка от ''Изборът''.

Ще обединя 9 и 10 в едно. Книга от списъка ти за четене, която всеки ти препоръчва? Книга от списъка ти за четене, която всички са прочели - само ти не си?
Повечето книги, които ми бяха препоръчани, успях да ги прочета. Но поредицата, до която още не съм се докоснала, е ''Адски устройства'' - К.Клеър. Всички са я чели, само аз не ! Някой ден, някой ден.


11. Книга от списъка ти за четене, която ''умираш да прочетеш'' ?
Умирам да прочета еднакво всички. Но май засега съм най- заинтересована от третата книга на Сара Дж. Маас от поредицата ''Стъкленият трон''.

12. Колко книги за четене сте си отбелязали в Goodreads?
Прочетени - 157 . Да бъдат прочетени - 50. Не са всички обаче. Много съм изпуснала.

Понеже май последна правя този таг, не виждам смисъл да тагвам никого. Но ако има някой, който още не го е направил, а иска, да се чувства тагнат! :)

вторник, 1 март 2016 г.

''Аз съм знаменитост'' - Кейти Бърчъл

Корица : Е, можеше да бъде и по-зле
Мотиви, които харесвам : забавния стил на писане, че е лека и приятна, Куче, главните герои, Хелена и Мериан, и разбира се мотива за популярността.

За тази година си зададох амбициозните 85 книги, което не е никак малко. И понеже видях, че съм назад с четенето (най-вече, защото избирам дебели книги) се реших да взема няколко леки, забавни, момичешки книжки, които да прочета за два дена (както стана с тази)

Става дума за Ана Хънтли - 14-годишно момиче, най-долу на хранителната верига. След като запалва косата на второто най-популярно момиче в училището, смята, че завинаги е обречена да бъде задръстенячка. Докато баща й не се омъжва за Хелена Монтейн (ако така й беше фамилията) - най-известната актриса, която на всичко отгоре има и 19-годишна известна дъщеря. Е, на мен лично това ми звучи супер, но за главната героиня това е най-лошото нещо..докато не открива кои са наистина важните неща.

Че книгата е поредната тийн-историйка за популярността в училище със стеоретипните популярни момичета (добре че не бяха три в нашия случай) и как момичето се подлъгва по грешното момче - да, да така е, но е и много повече. Открих, че аз наистина харесвам този жанр temporary или както се наричат книжки, лишени от фентъзи нотка (мисля, че е non-fiction, моля поправете ме, ако греша). Явно дори ги харесвам повече, отпускат ме и имат чувството, че никога няма да ми писне да чета/гледам за ''преобразяване'' и типичните балове. Но преди да сте загубили интерес към книгата - чакайте! Въпреки всичко, което изредих, книгата се отличава с невероятен хумор (малко книги ме карат да се хиля като тази), интересни случки и персонажи и незабравими бележки и мейл писма, направени под формата на диалог (или диалог направен под формата на писма по-точно). Историята си заслужава напълно, защото разведрява читателя. Ако питате мен Ана е голяма късметлийка, цялата история с брака между баща й и Хелена е много интересна и готина. Пък и всеки иска да е известен, нали така? Единственото, което ми липсваше беше това, че нямаше достатъчно от живота на известните личности, за които би ми било интересно да чета, но пък имаше други случки, не по-малко интересни. Персонаж, който пропуснах е и майката на Ана, която е ''супергот'' (както тя го казва). Най-добрата приятелка на главната героиня Джес е може би най-нереалистичното в цялата книга, защото толкова добри приятели почти няма. Честно, давам всичко за една като нея !
Много ми хареса идеята, героите и общо взето цялата книга. Давам й 5 от 5 звезди (което се случва много рядко), защото смятам, че напълно си ги заслужава. Ако някой ден ви се дочете нещо отпускащо, неангажиращо, но забавно, това е книгата, която ви препоръчвам.

Oпал - Дженифър Л. Арментраут (#3)

Корица : Не знам. Харесват ми цветовете и че са в един стил. Но просто не е моята корица.
Мотиви, които харесвам : почти нямаше за съжаление. Харесах сцените с Люк, много оригинален герой, това, че се продължава идеята с камъните (обсидиан, оникс, опал) и също така езерото.

В резюмето ще бъдат включени спойлери, така че ако не сте чели книгата спрете дотук ! 

Очаквах края да е такъв. Не беше нещо очевидно, но някак си го предвидих. Не ми стана много ясно как точно тя се оказа заключена там, може би по моя грешка, но е възможно и да не е било описано много добре. За огромно мое съжаление ми отне много време да я прочета. Не знам колко време, но достатъчно, за да ми стане ясно, че нещо ми липсваше. Имах чувството, че се въртим около едно  и също нещо. Не че беше лоша книга - не беше. Просто беше горе-долу. Нито нещо гениално, нито скучна. Разбира се, това е моето мнение. Признавам, очаквах повече. Дори не знам какво повече да кажа. Имаше интересни случки и обрати, но това само поддържаше книгата.
Въпреки негативните ми коментари смятам да продължа поредицата, защото харесвам историята като цяло.  Надявам се, че в  следващите две книги нещата ще се подобрят, защото наистина харесах света. Друг проблем, който срещнах - не открих кой знае колко смисъл във всичко това, някак си не ме научи на нищо, беше само за забавление.
Радвам се, че започнаха да подобряват отношенията си Ди и Кейти. Наистина държах на нея като образ. Също така съм страшно доволна, че Доусън намери Бет и тя е добре. За този момент смятам, че книгата си заслужаваше. Любимият ми момент е когато Деймън подари Макбук Еър на Кейти за рожденния й ден, а също и бала. Това беше от един от малкото наистина приятни моменти, но все пак имаше и такива. Смъртта на Кариса ме учуди, но в същото време ми хареса как има нещо ново заедно с откриването на свойствата на опала и самия него. Люк и неговият съдружник (май Парис) бяха едно много свежо допълнение, което ми допадна.
Предпочитам да не оценявам книгата, защото бих й дала 3,5/5, а такова гласуване не може да се осъществи в Goodreads . Можеше и повече, но въпреки това книгата не беше лоша. Това е моето мнение надявам се да не съм засегнала никого. Много ми се искаше нещата да се задействат малко повече, но считам, че нататък ще е по-добре и поредицата ще си заслужава напълно прочита!