неделя, 11 юни 2017 г.

Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас

Имах доста предразсъдъци относно книгата на Маас - бях убедена, че с мъка ще прелиствам страниците и с много усилия ще стигна до края. Книгата обаче ме изненада много приятно и се радвам страхотно, че имах възможността да я прочета! Още с първите няколко страници историята ми стана любима, а дори не бях стигнала до най-хубавото! Може би не всички ще се съгласят, но според мен това е една от най-добрите книги на авторката и ми хареса в пъти повече от "Стъкленият трон", който също е първа книга. Но нека започнем със самата история.
"Двор от рози и бодли" е донякъде заимствана като идея от доста нашумялата напоследък заради екранизацията си "Красавицата и звяра". В началото намирах прилики с оригиналната приказка, но бързо историята тръгна по собствен път, до момента, в който вече не можеш да кажеш, че разказът за Красавицата и Звяра седи в основата й.

Освен със своята оригиналност книгата ме плени и своята естетическа красота - влюбих се в имената на Дворовете и тяхната красота, в магията, която беше представена значително по-красиво от в "Стъкленият трон" и цялата символика с розите и бодлите. Нямаше момент, в който да ми се доспива по време на четенето й, а накрая дори нямах търпение да посегна за следващата книга, което не ми се беше случвало от много, много време. Единствено краят според мен не беше на същото ниво, просто защото беше прекалено щастлив и приличаше повече на край на поредица, отколкото на първа книга.

Героите също са нещо, което ми направи добро впечатление. Много харесвам Фейра, която макар да е по-малко бойна от Елин, знае как да се защитава. Допаднаха ми в нея желанията й да рисува и да пресъздаде красивите сцени, които вижда, защото подобни имам и аз. И двете разбираме как има неща, които понякога са невъзможни за пресъздаване. За момента харесвам Тамлин - верен е на Фейра, смел е и е силен. Трябва, разбира се, да спомена и Рисанд, който не ме плени в началото, не разбирах какво толкова му харесват. Затова пък бавно, но сигурно започвам да осъзнавам защо е любимец на всички и още по-бавно, но сигурно започвам и аз самата да се превръщам в негов фен. Може би един ден ще стане и моят любимец. А колкото до Люсиен - харесах го още от самото начало.

Като цяло смятам, че Маас пише дост сухо и на моменти трудно за следене. Но не и тук. Предполагам, че причината се крие най-вече във фактът, че книгата е разказана от името на Фейра, тоест от първо лице, както обичам, но ми беше лесно да проследя историята.
Мислено разделям книгата на 2 половини - в двора на пролетта и изпитанията. Всеки, който я е чел, знае за какво говоря. Трудно ще кажа на коя част се насладих повече - първата беше красива и романтична, втората опасна и ми донесе много вълнение. При всички случаи обаче авторката е включила едни от любимите ми неща - дворове (кралства), магии, рисуване, танци и музика, празненства, изпитания и загадки,  които са чисто и просто моята любима формула за книга. Тя дори успя да се нареди сред най-любимите ми за тази година!
Силно ви препоръчвам "Двор от бодли и рози", ако все още не сте се докоснали до нея, защото тя е едно пленително пътешествие, за чието продължение нямам търпение.

неделя, 28 май 2017 г.

Thought of the Day - 1. Трите вази или защо много пари не са на хубаво.

Здравейте! Това е първият пост от поредицата "Мисъл на деня", за която ви говорех. Ако все още не сте разбрали, в този тип постове ще споделям мнение относно теми, които ме интересуват или просто мисли, които са минали през главата ми. Не е нужно да се съгласявате с мен или да разсъждавате по въпросите, които мога да задам. За мен ще бъде достатъчно дори и да споделите вашето мнение под формата на коментар. Не се чувствайте задължени да четете това, което пиша, ако усещате силно съпротивление към позицията ми! Казвам го, защото в повечето случаи мненията ми ще бъдат...малко по-различни и понякога дори остри. Ще се радвам да чуя вашето мнение, дори да е в пълна опозиция с моето.


Днешната тема ще бъде тази за парите или по-точно защо не искам да бъда богата.
Често питам хората около мен с какво ще се занимават в професионален план или какво искат да учат. За мен професията е страшно важна и не мога да си се представя да работя нещо, което няма да ми доставя удоволствие. Затова и винаги ми е било любопитно да узная какво е нещото, което кара тях да мечтаят, понеже винаги съм смятала, че трябва да мечтаем за работата си, да я искаме, това да бъде нашата страст. Да е нещо, което ще правим, дори и да не ни плащат. Питайки наляво-надясно обаче започнах да забелязвам нещо. Най-честият отговор (говорим за 75% от случаите, ако не броим тези, които казват "не знам"), който ми се дава, е "медицина". Бързам да изясня нещо - няма нищо лошо в това. Напротив, прекрасно е, наистина прекрасно, ако това което искаш със сърцето си е да лекуваш хора, ако обичаш химията и биологията, ако страстта ти е в медицината. Само че...отговорете ми честно. Как е възможно толкова много хора да искат да се занимават с това?
Разбира се, винаги има "бум" в определени области, имало е и винаги ще има. Но толкова много хора по едно и също време? 
Тогава осъзнах това, което явно е било ясно за всички останали - нормалният човек не търси работа, която харесва, а такава, която ще му носи престиж и материална сигурност. И макар да  бях на сравнително голяма възраст, това осъзнаване ме направи много, много тъжна. Наречете ме романтик, но продължавам да страдам от мисълта, че хората правят нещо, което не харесват (защото рядко се среща ученик, който наистина да харесва химия и биология, повечето ги мразят) и вярват, че то ще им донесе щастие. Чувате ли се?
Мразя нещо и да го правя ме кара да мразя живота си, но видиш ли то ще направи живота ми щастлив. Може би ще ми отговорите с "Живеем в материален свят, където парите са необходимост" или "Парите ти трябват, за да живееш качествено" и аз ще ви отговоря, че съм напълно сългасна. Но...

Парите трябва да са средството, с което да постигнем мечтите си. А не те да бъдат мечтите ни.

Нека мечтаем за материална независимост и за усещането да можем да задоволим потребностите ни, да не трябва да се притесняваме за неплатени сметки и така нататък. Не казвам "не работете". Казвам работете, защото искате. Нека парите бъдат просто плюс. Но не повече. Нека не мечтаем за богатства и за състояния, които да не можем да изхарчим. Защо? Защото за всяко хубаво нещо в живота ни, плащаме с друго. И ето че най-накрая стигнахме до това "трите вази" в заглавието, което предполагам вече забравихте.

Нека си представим три вази, колби, кофи или каквото ви хареса. Всяка оттях има еднакъв обем и може да поеме еднакъв размер течност. Трите вази представляват щастието ни или по-точно трите неща, които можем да имаме в живота. Първата е здравето. Тя отговаря за здравето на вашите родители, приятели. За психиката и за тялото ви. Помага ви да функционирате. Ако вазата е празна, вие би трябвало да се мъртъв. Втората е вазата на любовта. Тя представлява взаимотношенията ви с хората - вашите романтични връзки, семейството, деца, приятели и колко добре ви възприемат околните. Ако тя е празна, вие сте самотен. И стигнахме до третата - тази на парите и успеха. Материалната ви сигурност зависи от нея, както кариерата и всичко материално, което ще притежавате. Ако тя е празна, вие сте беден и безработен.

Проблемът е там обаче, че ние нямаме и никога няма да имаме достатъчно вода, за да запълним и трите вази по равно. Животът ни е дал толкова вода, че да запълним 2 вази. Можем да напълним 2 на половина и една цяла. Можем да оставим една празна. За богатсвото и успеха, за които повечето хора мечтаят, ще е необходимо да запълнят цялата ваза. От коя ваза бихте се лишили вие?

Не можем да имаме всичко. Вижте много богатите хора, погледнете малко по-надълбоко. Вижте колко алчни са ги направили парите. Направили са ги неблагодарни, лишили са ги от усета да благодарят. И точно това е проблемът - човек никога няма да е щастлив, ако не оценява това, което има. Щастието е в това да се радваш на това, което имаш. Ако продължиш да търсиш, винаги ще си нещастен.

Аз не бих могла да се лиша нито от здравето, нито от любовта на хората. Колкото и да искам да се возя в скъпа кола или да имам новите модели на каквото и да било, мисълта да загубя здравето си и хората, които са ценни за мен, ме ужасява повече от всичко на света. Ако вие можете да жертвате всичко това, давайте. Може би вие ще намерите щастието по този начин. Но аз знам за мен, че двете вази са ми прекалено скъпи, за да заплатя с тях.

 

неделя, 14 май 2017 г.

Кой жанр си ти? - Тест 1

Една от промените, които обещах, че ще направя, беше тази с тестовете. Винаги съм обичала такъв тип въпроси, които в крайна сметка отвеждат до отговор, който обяснява до някаква степен личността ни. Затова и реших да разчупя еднообразието в блога, като създам таква поредица от тестове. Ще се опитвам да са на тема книги, но е напълно възможно да ми хрумне някоя и друга идея извън книжното общество. Това е първият ми такъв тест и не знам до колко резултатите и въпросите ще бъдат адекватни или верни. Помнете, че всичко е само за забавление!
Запомнете буквата на вашия отговор, за да получите резултат.

 

Въпрос номер 1.

Отговори:


а) Мексико 

б) Париж

в) Египет 

г) Ню Йорк


 

 

 

Въпрос номер 2.
Отговори:

 

а) кораб 

б) самолет

в) влак 

г) кола

 

 

 

 

Въпрос номер 3.
Отговори:


а) астронавт/ изследовател 

б) сватбен агент
в) детектив 

г) лекар



 

 

Въпрос номер 4.

Отговори:

а) люто 

б) сладко
в) солено 

г) всичко изброено



 

 

Въпрос номер 5.

Отговори:


а) душа 

б) сърце

в) мозък 

г) тяло



 

 

Въпрос номер 6.

Отговори:


а) авантюристи и смели

б) сантиментални и с голямо сърце

в) умни и отговорни

г) честни и забавни 



Резултати: 
Най-много "а" - Имате най-много прилики с жанра Фентъзи! Вие сте авантюрист по душа и винаги търсите нещо ново, което да откриете. Обичате добрите приключения и притежавате смело сърце!
Най-много "б"- Имате най-много прилики с жанра Романтика/Еротика! Вие търсите красотата във всички и вътрешно сте мечтател. Любовта е чувството, което ви води и можете да я откриете навсякъде. За вас е важно да има хора, с които да споделите света си.
Най-много "в" - Имате най-много прилики с Криминалния жанр! Вие сте силно наблюдателни и интелигетни хора, които разчитат на своя бърз ум и логика. Обичате предизвикателствата и почти винаги се справяте с тях!
Най-много "г" - Имате най-много прилики със Съвременния жанр! Вие сте човек, здраво стъпил на земята, който не си прави илюзии. Държите на истината, но това не значи, че не обичате да се забавлявате! Опитвате се да се наслаждавате на живота такъв, какъвто е.

Това беше целият тест. Много се надявам да ви е харесала идеята и да сте се забавлявали! Предполагам, че няма да пускам повече от един тест на месец и със сигурност няма да е по този начин формулирано повече, защото си играх доста време със сегашната формулировка.
Ще се радвам много, ако споделите вашия резултат от теста в коментарите!!

петък, 12 май 2017 г.

Ползи от кокосовото масло

Хей хей!
Както обещах в предишния ми пост, днешната тема няма да бъде свързана с книгите. Кокосовото масло е продукт, за който бях чувала много и добри неща, но ми отне време да стигна и самата аз до него. Откакто обаче го открих, веднага се влюбих в него и реших, че искам да запозная повече хора с този чудесен естествен продукт!
Не съм включвала очевидните ползи в готвенето, първо защото не е нищо ново и второ, защото съм включила само неща, които самата аз съм изпробвала!
След като изяснихме това, нека започваме.

1.Премахва грим
Това е според мен най-доброто приложение на кокосовото масло, затова и е първо. Премахва прекрасно всякакъв грим без да изсушава или да раздразва кожата. Пък и е много по-евтино от химичните продукти за почистване на пазарите...

2.Хидратиране на кожата
Тук трябва да отбележя, че - да, има възможност да реагира зле на кожата ви. Според мен шансът е много малък, но се чувствах длъжна да го спомена. Пробвайте първо на малка част от лицето или тялото, защото все пак всяка кожа е различна. Лично моята се чувства страхотно, когато я намажа с него. Важно е да кажа, че не е нужно кожата да е суха, за да го използвате. Моята е смесена, но се отразява чудесно навсякъде. Обратно на общото считане, маслото няма да омазни вече мазна кожа, а ще я нормализира. Преди имах сериозно изсушаване на челото, но откакто започнах да се мажа с кокосово масло, положението е значително по-добре. Струва си да пробвате.

3. Естествен дезодорант
Много отдавна ми беше хрумнала идеята да си направя дезодорант, който да не съдържа вредни вещества. Рецептата за този ако не се лъжа беше - кокосово масло, сода, нишесте и етерични масла. Само дето аз отказах да приложа другите три и започнах да се мажа само с кокосово масло. Останах доволна от резултата. Поради факта, че маслото няма аромат (или поне това, което аз имам), ако искате ефекта на истинския дезодорант ви трябват и етерични масла, но аз лично прецених, че мога и без тях. Чувала съм, че с цялата рецепта потенето спира при нормални температури. Оставям ви линка тук на клип на българска влогърка, която обяснява точно как да си направи такъв дезодорант.

4. При изтощена коса 
Винаги косата ми е била заплетена в краищата, като по-малка имах проблем със сресването, сега просто не мога да прокарам спокойно ръце през нея. Затова и когато прочетох, че кокосово масло помага при изтощена, суха коса, веднага се хванах и го пробвах. Още от първия път косата ми беше далеч по-малко заплетена и по-мека. Единствено не правете грешката като мен да сложите прекалено много или косата ще изглежда мазна. Най-добрият вариант е да се сложи преди къпане или да се нанесе с шампоана. Освен това помага след бръснене/епилиране, за да успокои кожата.

5. В кафето
Добре, признавам си, това е нещо, което не съм изпробвала, просто защото не пия кафе. Идеята е да се смени сметаната с малко кокосово масло. Чувала съм добри отзиви, затова и го вписвам като полза, но за съжаление не мога да изкажа моя опит по въпроса.

6. Махане на лепенка
Мисля, че всички знаем за какво говоря- онези гадни лепенки, които сме считали, че са добра идея да закачим на чекмеджетата, но след няколко месеца ни писват. А те просто не искат да се махнат, а понякога в опитите да ги махнем, стават повече бели. Намажете дадената лепенка с кокосово масло и се насладете на магията!

Ако всичко това не ви е достатъчно пускам ви линк с още 70 и няколко пози, между които са масло за масажи и паста за зъби от кокосовото масло, което за съжаление още не съм изпробвала. A ако се чудите откъде да го закупите - моето е от аптека Лили, но трябва да попитате къде се намира, защото аз лично обиколих магазина 4 пъти и не го намерих. Струваше около 2лв. Ползвам го от месеци и все още имам.
Това беше всичко, искрено се надявам да ви е било полезно. Следващият ми пост също ще бъде на случайна тема, но за момента не знам коя.
А какъв е вашият опит с кокосовото масло?

неделя, 7 май 2017 г.

Най-добрите книги (от януари до април)

Докато не бях активна в блога, прочетох не повече от 15 произведения. Повечето от тях са доста известни имена, но едва 5 от тези 15 успяха да ми направят впечатление. Останах леко разочарована от повечето книги, чиито отзиви винаги бяха отлични. За съжаление мен не успях да ме грабнат. Става дума за - "Железният изпит", "Ангелско нашествие", "Медната ръкавица", "Самодива", "Чукът на Тор"и "Ангелски свят", които не че бяха пълен провал, но със сигурност не бях очарована. Бяха приятни за четене (с изключение на "Чукът на Тор", на който заспивах) и губене на време, но със сигурност очаквах повече. Но най-голямото ми разочарование беше "Илумине", чиито страници бяха по-интересни от текстта (поне за мен). Както и да е, те не са темата на днешния пост.
Книгите са подредени по време на прочит.

1."Никога, никога" - Колийн Хувър и Тарин Фишър
Тази трилогия беше единствената книга, на която имам ревю тази година. Както казах и в него, книгата беше сладка и завладяваща и е от онези четива, които прочиташ на един дъх. Това е първата ми среща с Хувър, но няма и да е последната. Ако сте в настроение за нещо романтично и леко, но и малко фантастично, препоръчвам ви я.

2."Charmed thirds" - Megan McCafferty
Ако не сте чели постта ми "10 причини да прочетете "Докога без гадже"- Меган Макафърти"  ви препоръчвам да го направите. Това е третата книга (заглавието е на английски, защото я няма преведена в оригинал) и както винаги не останах разочарована. Истинска, забавна, прекрасна. Обичам героинята, обичам авторката, обичам книгата. Няма да казвам повече, защото и без това не мисля, че някой от вас е запознат с нея (тъжно е).

3."Бухтичка"- Джули Мърфи
Приятно разнообразие след тежките фентъзита, които прочетох. Истината е, че през цялото време нямаше почти никакво действие, но това не ми попречи да ми хареса. Не беше прекалено сладка, нито прекалено тъжна. Допадна ми достатъчно, за да я добавя в този списък, защото ми даде нещо свое, което никоя друга книга не беше давала.

4."Господин Неустоим" - Сюзан Елизабет Филипс
Първа среща с г-жа Филипс, за която слушам толкова! Книгата е точно това, което очакваш - сладка, лека, забавна, разведряваща, завладяваща. Прочетох я доста бързо, което беше нещо неочаквано по онова време на книжен застой. Като цяло романтиката не е сред любимите ми жанрове, но понякога имаме нужда и да четем нещо, което не е непременно толкова реалистично.

5. "Всичко, всичко" - Никола Юн
От толкова отдавна исках да я прочета и най-накрая успях! Ще бъда честна - сюжетът не е нищо особено и дори предвиждвах как ще се развият събитията. И въпреки това... беше така написана, че преживявах всичко с героинята - дори и изненадите, които мозъкът ми очакваше, но не и сърцето ми. Сладка, нежна, завладяваща, докосваща. Да не споменаваме и илюстрациите, които бяха приятно разнообразие за сметка на останалите книги.

Сега като написах всичко това, осъзнах, че всичките книги са съвременен жанр. И наистина- напоследък усещах, че не ми се чете нищо фентъзи. В което, разбира се, няма лошо, макар повечето хора да предпочитат приключенските и измислените светове. Предполагам, че просто се наситих на фентъзи книги.
Това беше днешния пост. Надявам се да ви е било интересно и да споделите с мен, вие какво мислите за тези книги. А на вас какво ви се чете напоследък?
Не съм решила още точно какъв ще е, но следващият ми пост няма да е свързан с книги.

Дотогава ви пожелавам прекрасни книги и усмивки!

понеделник, 1 май 2017 г.

Завръщане и промени в блога.

През последните месеци си взех дълга почивка, както може би някои от вас са забелязали. Тук съм отново- отчасти, за да обясня причините ми за тръгване и от друга страна да споделя всички идеи, които ми хрумнаха през времето, в което ме нямаше.
Като цяло освен оправданието за липсва на време имаше и също така оправданието за лиспа на идеии. Работата е там, че съм достатъчно наясно със себе си, за да осъзная, че не в това е проблемът.

Нямах желание. Бях се уморила от четене, писане и пак четене. Опитвах се да поддържам блога по задължение, защото си бях поставила изисквания.
Когато осъзнах напълно това, просто спрях.
Започнах този блог с идеята той да бъде за всичко - не само книги. Но истината е, че така и не успях да пиша за всички разнообразни теми, които ме вълнуват. Затова сега ще се постаря да следвам желанието си за писане, а не задължението.

Много отдавна ми се върти в главата всеки месец (или 2-3 пъти на месец) да пускам нещо като "Мисъл на деня", която да представлява цитат, изречение или просто моя лична измишльотина, върху която да поразсъждавам и да споделя мнение. Идеята е да бъде отворено и за аудиторията и да имате възможност да помислите също по върпоса (независимо дали ще ми го кажете на мен или просто ще ви заиинтригувам някак си). Това е първото нещо, което смятам да добавя в блога си.
Второто нещо е по-интересно - намерих приложение, с което мога да персонализирам по този готин начин снимка и заглавието на поста ми. Страшно ми допада, пък и отдавна търсих начин да добавя картинки със заглавията на постовете ми - и най-накрая намерих! Тук е мястото да пусна начина, по който изглежда надписът за вече споменатата "Мисъл на деня" или "Thought of the day".


Друго нещо, което му хрумна, е да правя така наречените "тестове". Засега не мога много добре да обясня какво имам в предвид, но идеята е отговорите, които си избрал да доведат до някакъв резултат. Винаги такива "тестове" са ми били много приятни и за правене и за измисляне.
Ще пускам също така постове, които са без тема или определена тема, различна от книжната. Понякога имам нужда да споделя мнението си по въпрос и това ще е мястото, където ще го направя. 

Като цяло това е всичко, засега. Със сигурност ще му хрумнат още идеи, но поне за момента това са тези, за които съм убедена, че ще се постаря да правя. 
Не обещавам, че ще бъда тук всеки месец с нов и интерес пост, нито, че ще имам тaкова разнообразие от идеи. Това, което обаче си обещавам на мен, е да правя постове, които желая от сърце. А пък ако и на вас ви харесва това, което правя, още по-добре!

вторник, 10 януари 2017 г.

Никога, никога - Колийн Хувър и Тарин Фишър

Минаха доста месеци от последното ми ревю, затова не знам до колко ще успея да пресъздам историята и колко добре ще изкажа мнението ми, да не говорим, че ще обсъдя цялата трилогия, което усложнява процеса. Преди да започна бих искала да вметна, че книгата (трилогията) не е преведена в България и благодарение на Памела, аз (и не само) имах възможността да се докосна до книгата, за което й благодаря. Можете да я изтеглите и вие от тук. 

Най-добри приятели, от както могат да вървят. Влюбени от 14 години.
Напълно непознати от тази сутрин. 
Той ще направи всичко възможно, за да си спомни. Тя, за да забрави.

Историята на Чарли и Сайлъс започва, когато спомените им изчезват. Те не знаят къде са, не познават хората около тях, но най-лошото е, че са забравили кои са самите те. Бързо разбират, че тази невероятна случка става единствено на тях двамата, които според думите на останалите, са гаджета от години. Заедно се впускат в разгадаването на миналото на собствените им животи и решението на мистерия, която никой не си спомня.

Главите от името на момичето са на Фишър, а пък тези на Сайлъс са написани от Колийн Хувър. Макар да не разбирам напълно защо, тяхната кратка история бе разделена в три части, като всяка започваше от мига, в който е свършила последната. Книгата беше лека и успях да прочета цялата трилогия за два дена. Беше написана по такъв начин, че те караше да искаш още и още, докато накрая не разгадаеш мистерията. "Никога, никога" представлява романтична книга, в която е включена мистерия, драма и малко магия.
"Съдбата е магнитът, който привлича душите ни към хората, местата и нещата, с които си принадлежим."

С първото изречение историята ме грабна и въведе в обърканата ситуация на Чарли и Сайлъс. Ние научаваме постепенно какви са те, било то от писмата, които са си разменяли, преди всичко това да стане, или от самите им действия. Чарли може да се нарече проблемна и с остър характер, но според мен точно това я направи уникална и накара Сайлъс да се влюби в нея. Той пък от своя страна беше по-мил и състрадателен.
Най- ми хареса да разбирам малко по малко тяхната история - за това как са си писали, случките им, дори драмата, която е разделила семействата им - всяко едно нещо, което е довело до момента, в който са се превърнали, в това, което са сега. Интересно е да видим как външните обстоятелства променят хората и как без тях те са съвсем различни. Това е нещо, което според мен са искали да ни кажат с тази история.

Без съмнение романтиката беше на преден план, затова и харесах сцената с гледачката и Таро картите, която беше по-скоро мистериозна. Също така ми хареса как част от загадката беше замесена и със семействата им.

За разлика от повечето мнения, аз не бях разочарована от финала - ами напротив, вярвах, че ще е точно такъв - сладникав, романтичен и съдбовен, защото такъв бе и замисълът на книгата. Това беше първата ми среща с Колийн Хувър и въпреки че не съм голям почитател на романтиката, мисля, че няма и да е последната.

"Никога, никога" беше запленяваща история, която може би няма да ви изуми с края си, но ще ви даде топло усещане и ще сгрее сърцето ви в това студено време.

събота, 7 януари 2017 г.

Моят TBR за 2017 година

Още в началото на годината се хванах да правя този списък, за да имам ясна представа какви четива да си взимам през годината. Не се задължавам да го изпълня на 100%, но ще бъде добре да съм се докоснала до поне половината от произведенията. А ето кои са те:

1. "Падение и подем" - Лий Бардуго 
2. "Град на небесен огън" - Кансадра Клеър
Взела съм я...чета я... но няма скоро да я завърша.

3. "Чукът на Тор" - Рик Риърдън
Чух, че е по-добра от първата. Да се надяваме, защото за първи път не бях очарована от Рик.
4. "Never, never" - Colleen Hoover
Започнах я и за момента върви доста добре. Обмислям да напиша ревю и на трите части, когато ги прочета.

5. "Последната звезда" - Рик Янси  
6. "Всичко, всичко" - Никола Юн
7. "Кажи ми три неща" - Джули Бъксбаум
Заедно с "Всичко, всичко" са книги, за които не знам много, но съм избрала, заради добрите отзиви.

8. "Charmed thirds" - Меган Макафърти
Обич за тази поредица. Най-накрая една нормална героиня, която не е перфектна нито на външен вид, нито на характер, но това ме кара да я харесвам толкова. Понеже я чета на английски и на телефона, става бавно, но сигурно.
 
9. "Градът на гладните" -Рансъм Ригс  
10. "Бляскавият двор" - Ришел Мийд
Такъв фен съм на авторката... и все още не съм се добрала до нея.

11. "За да си спомня" - Лара Ейвъри
Още една книга, за която не знам нищо, но съм си наумила да я прочета.

12. "Дюи, котето от малката провинциална библиотека" - Вики Майрън
От както се влюбих в "Уличният котарак Боб" вече книгите за котки са ми слабост. Щом я видях, просто знаех, че трябва да я имам.

13. "Аз преди теб" - Джоджо Мойс
14. "Любовта ми подари" - Стефани Пъркинс 
Специално си оставих този сборник за догодина.

Оттук започват книгите, останали ми от летния TBR, които все още искам да прочета. Просто времето не ми стигна за тях :

15. "Прикачен" - Рейнбоу Роуъл
16. "Двор от бодли и рози" - Сара Дж. Маас  
17. "Пратеникът"- Маркъс Зюсак
18. "Баба праща поздрави и се извинява" - Фредрик Бакман
19. "Илумине" - Ейми Кауфман
20. "Гневът и зората" - Рене Ахдие

Опитах се да включа тези, които наистина искам да прочета. Не съм вписвала обаче такива, които все още не са преведени. Има ли някоя от изброените от мен, която и вие държите да прочетете? Ще се радвам да споделите!