вторник, 10 януари 2017 г.

Никога, никога - Колийн Хувър и Тарин Фишър

Минаха доста месеци от последното ми ревю, затова не знам до колко ще успея да пресъздам историята и колко добре ще изкажа мнението ми, да не говорим, че ще обсъдя цялата трилогия, което усложнява процеса. Преди да започна бих искала да вметна, че книгата (трилогията) не е преведена в България и благодарение на Памела, аз (и не само) имах възможността да се докосна до книгата, за което й благодаря. Можете да я изтеглите и вие от тук. 

Най-добри приятели, от както могат да вървят. Влюбени от 14 години.
Напълно непознати от тази сутрин. 
Той ще направи всичко възможно, за да си спомни. Тя, за да забрави.

Историята на Чарли и Сайлъс започва, когато спомените им изчезват. Те не знаят къде са, не познават хората около тях, но най-лошото е, че са забравили кои са самите те. Бързо разбират, че тази невероятна случка става единствено на тях двамата, които според думите на останалите, са гаджета от години. Заедно се впускат в разгадаването на миналото на собствените им животи и решението на мистерия, която никой не си спомня.

Главите от името на момичето са на Фишър, а пък тези на Сайлъс са написани от Колийн Хувър. Макар да не разбирам напълно защо, тяхната кратка история бе разделена в три части, като всяка започваше от мига, в който е свършила последната. Книгата беше лека и успях да прочета цялата трилогия за два дена. Беше написана по такъв начин, че те караше да искаш още и още, докато накрая не разгадаеш мистерията. "Никога, никога" представлява романтична книга, в която е включена мистерия, драма и малко магия.
"Съдбата е магнитът, който привлича душите ни към хората, местата и нещата, с които си принадлежим."

С първото изречение историята ме грабна и въведе в обърканата ситуация на Чарли и Сайлъс. Ние научаваме постепенно какви са те, било то от писмата, които са си разменяли, преди всичко това да стане, или от самите им действия. Чарли може да се нарече проблемна и с остър характер, но според мен точно това я направи уникална и накара Сайлъс да се влюби в нея. Той пък от своя страна беше по-мил и състрадателен.
Най- ми хареса да разбирам малко по малко тяхната история - за това как са си писали, случките им, дори драмата, която е разделила семействата им - всяко едно нещо, което е довело до момента, в който са се превърнали, в това, което са сега. Интересно е да видим как външните обстоятелства променят хората и как без тях те са съвсем различни. Това е нещо, което според мен са искали да ни кажат с тази история.

Без съмнение романтиката беше на преден план, затова и харесах сцената с гледачката и Таро картите, която беше по-скоро мистериозна. Също така ми хареса как част от загадката беше замесена и със семействата им.

За разлика от повечето мнения, аз не бях разочарована от финала - ами напротив, вярвах, че ще е точно такъв - сладникав, романтичен и съдбовен, защото такъв бе и замисълът на книгата. Това беше първата ми среща с Колийн Хувър и въпреки че не съм голям почитател на романтиката, мисля, че няма и да е последната.

"Никога, никога" беше запленяваща история, която може би няма да ви изуми с края си, но ще ви даде топло усещане и ще сгрее сърцето ви в това студено време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар