петък, 29 април 2016 г.

The Quotes Book Tag

 В един мрачен, дъждовен и празничен ден като този няма нищо по-хубаво от един таг и добра книга. Благодаря на Юлия К. за възможността да го направя :)

1. Отвори книгата, която те въведе в четенето и напиши любимият си цитат от нея или просто първият, който ти хване окото.
Не бях много сигурна коя е книгата, въвела ме в четенето. Спрях се обаче на "Под щастлива звезда" на Кати Касиди. Смятам, че това е една от по-сериозните книги, които съм чела като дете. Цитатът е случаен.

"Не мога да й кажа истината, нали? Не мога да й призная, че на моя небосклон тя е най-ярката звезда."

2. Напиши любимият си цитат/цитати в този момент. 

"Прах и сянка сме" - Хораций.
"Колко малко знаем за това, което сме! И колко малко, за това, което бихме могли да бъдем!" - Джордж Байрон

3. Цитат от любимата ти книга. 
Как да кажа само една любима книга.. не мога!

“We accept the love we think we deserve.” - Stephen Chbosky, The Perks of Being a Wallflower 
"I have hated the words and I have loved them, and i hope i have made them right." - The Book Thief
 
4. Цитат на любимият ти автор, който не е нужно да е от някоя книга, даже е препоръчително да не е.
Както и с миналия въпрос.. не мога да избера просто един автор! Маркъс Зюсак не е най-любимият ми, но е един от тях. Много се надявам цитатът (на изображението) да не е от книга.

 5. Отиди до рафтовете и избери книга, която съответства на номера ти в клас, а ако не си ученик - номера на буквата, с която започва името ти.
Пада ми се "Смарагдово зелено" - Керстин Гир. Не помня да съм си вадила цитати от нея, но има един, който е като лайтмотив в цялата поредица, надявам се все някъде да го има и в третата книга. Ще го напиша оригинален на немски, защото  не помня точния превод на български (онова тяхно изречение "Готова? Готова, когато и ти си")
"Bereit? -Bereit, wenn du es bist."

6. Любим цитат от края на книга.
Избирам "Хари Потър и даровете на смъртта". Също така "Сойка-присмехулка" - Сюзан Колинс и "Предани" - Вероника Рот

“Of course it is happening inside your head, Harry, but why on earth should that mean that it is not real?
"Но има и много по-страшни игри."
"От дете знам, че животът ни уврежда. Всеки един от нас е увреден. Не можем да се предпазим. Но сега научавам и друго: повредите в нас могат да се излекуват. Лекуваме се един друг."

7. Вземи някоя случайна книга и напиши първото цяло изречение, на което се спрат очите ти.
Взех "Сребристи сенки" на Ришел Мийд (не може да се мине без нея). 
"Очаквах множество най-различни реакции на предложението ми, но не и да заплаче"

8. Цитат от книгата, която четеш сега. 
Сега чета "Прелестни създания". "А тя вероятно дори не подозраше какви облаци са надвиснали над нея"
 
9. Направи изречение от заглавие на книги.
Сребърен часовников механизъм, създаден от сянка и кост.

10. Кой цитат бе си сложил/а на чаша или тениска?
Тoзи на снимката e прекрасен за чаша/ тениска или просто да си го закачиш на стената.

11. Кой цитат те обижда?
Цитатите не могат да ме обидят.

12. Кой цитат те описва най-добре? 
“I would die for you. But I won't live for you.” - Stephen Chbosky, The Perks of Being a Wallflower
"Ние сме звездните богове" - Сънища за богове и чудовища, Лейни Тейлър
 
Като цяло струва ми се, че изредих доста от любимите ми книги и автори. Въпреки това имам чувството, че стотици останаха неизказани и не получиха вниманието, което заслужават. Надявам се някои от тях да са ви харесали. Весели празници от мен :)

Какво прочетох през месец април

Малко съм разочарована, защото прочетох 6 книги, което е с 2 по-малко, отколкото ми се искаше. Но нищо де, все пак бройката им не е никак малка и трябва да съм доволна и на това.

1)"Чудо" - Aр Джей Паласио 
Оги е роден с лицева аномалия, поради което не тръгва на училище като останалите деца, но идва време и за това. Той е едно обикновено дете с необикновено лице. Но дали ще успее да убеди съучениците си, че въпреки външния си вид е като тях?
Книгата ни кара да се замислим за собствените ни животи, да се огледаме около нас и да кажем едно "благодаря" на хората и нещата, които имаме. Тя е разделена на 8 части, като три са разказани от името на Оги. Другите глави са от името на децата в училище и ни помагат да видим ситуацията от друга гледна точка и да осъзнаем, че наистина всеки има проблеми - без значение кой е и как изглежда. Книгата уж е детски написана, но мисля, че е хубаво да се прочете от всеки. Не е прекалено тъжна, но е достатъчно интересна, за да те развълнува и да се поставиш на мястото на разказвача. Краят ме остави с топло чувство. Не мога да кажа, че научих кой знае колко ново от книгата, но никога не е излишно да си напомним да сме добри хора и че всички сме едно цяло. Въпреки 1-2 забележки, книгата си заслужава своите 5/5 звезди.

Всички хубави неща в "Заедно на път"
2)"Фенка" - Рейнбоу Роуъл
Линк към нейното ревю . Оценка 4/5 звезди.

3)"Заедно на път" - Сара Десен
Прочетох и трите книги, преведени в България от Сара Десен. Тази може би бе най-хубава от тях. Любопитното при тази писателка (поне го забелязах при мен) е, че книгите й имат силен старт и след това изведнъж губя интерес (не изцяло, но магията си е отишла вече). Не съм много сигурна защо и дали не е само при мен така. Иначе книгите й са перфектни за лятото - леки и приятни, почти винаги действието се развива на плажа. Пресъздала го е толкова добре, че почти усетих миризмата на море... Проблемите на главните героини често са еднакви - болест/ смърт на роднина, момче, за което не е сигурна в началото на историята. Но бих казала, че съм доволна от книгите й. Дадох на "Заедно на път" 4/5 звезди.

4)"Отпор''- Дженифър Л. Арментраут (#5)
Последната книга от поредицата. Ревю тук. Моята оценка - 4/5 звезди.

5)"Реквием" - Лорън Оливър
Отново последната книга от поредицата "Делириум". Оценка : 5/5 звезди. Ревю тук. 

6)"Ангел с часовников механизъм" - Касандра Клеър
Изключително доволна съм от книгата. Дадох й 5/5 звезди. Ревюто ми може да прочетете тук.

Като цяло смятам, че книгите, които прочетох през месец април, бяха доста добри. За май месец си нямам и на идея какво ще бъде. В списъка са ми "Принц с часовников механизъм", "Град на изгубени души", "Алена кралица" и "Прелестни създания" (която в момента чета). Бих се радвала да чуя кои книги вие сте си набелязали :)

сряда, 27 април 2016 г.

Ангел с часовников механизъм - Касандра Клеър (#1)

Корица : Много е красива и се връзва прекрасно с историята!
Мотиви, които харесвам : Викторианския Лондон, ангели и демони, Уил и Джем, дарбата на Теса, часовниците, автоматони, поезията, Институтът

Шестнайсетгодишната Тереза Грей пристига от слънчев Ню Йорк в дъждовния, мрачен Лондон, за да види своя брат Нат, но вместо това попада в плен на Сестрите на мрака и се озовава в свят на тъмна магия и смъртоносни интриги. Единствената й надежда за спасение е в Ловците на сенки - смъртоносните воини, закрилящи човечеството от силите на мрака. Те обаче също крият свои тайни, а срещу тях се надига армия, която не идва нито от Рая, нито от Ада...
 
 Още с първото изречение книгата ме завладя и ме пренесе в света на ловците на сенки. До сега съм чела първите четири книги от поредицата "Реликви на смъртните" на същия автор. Няма да крия, че не бях особено впечатлена от тях - имаха интересни битки и предоставяха нов вълнуващ свят, но героите не ми задържаха достатъчно вниманието и ми липсваше дълбочина. Докато се свържа повече със ситуацията и героите, и книгата е свършила. Но имаше едно нещо, което ме караше да продължавам с поредицата, и не беше нейната популярност. Влюбих се в идеята за ангели, за руните и цялата тайнствена, тъмна магия. Както се забелязва и от самата корица, точно на това е наблегнала писателката в поредицата "Адски устройства", което така ми липсваше в другите й книги.

Всичко започва с Теса, която пристига на това тъмно място, сама и объркана, и попада на Сестрите на мрака, нищо неподозираща за бъдещите лъжи и измами, които започват с нейното пристигане. Лондон е перфектното място за една мрачна, но тайнствена история като тази. Не мога да не споделя колко ме развълнува цялата атмосфера около историята - каретите, роклите и облеклата, сдържания изказ. Не бяха на фокус, но същевременно бяха достатъчно често назовани, за да можем да си създадем точнa представа за епохата, през която с развива историята. Държа да кажа,че тази книга ми хареса много повече от останалите от същия свят - от героите до сюжета. Винаги ми се е струвало, че тези приказки за ангели и демони носят със себе си едно митично очарование, което просто не ми се връзваше с модерния Ню Йорк. Още от преди доста време станах наясно с имената на главните герои и зараждащия се любовен триъгълник. Не знам дали има някой от вас, който да не е чувал за Уил Херондейл, и по тази причина имах някаква неприятна нагласа към него или по- скоро към бъдещия романтичен конфликт. Сякаш за Джем няма да има шанс.. но нищо подобно не се случи. За мое учудване харесах почти всички герои - бяха с оригинален характер, непредсказуеми и със заплетено минало.

 Уил, ах ами трудно, много трудно е да не го харесаш. Дали заради черната коса и сини очи, които аз толкова харесвам, дали заради привидно веселия му нрав или интереса му към литературата и аз не знам, но това момче е невероятно. За разлика от Джейс, при който ми отне повече от 900 стр, за да го харесам, аз бях запленена от Уилям още с първите му думи.
 Джем - въпреки началните ми съмнение, внезапно се усетих привлечена и към него. И то бих казала прекалено бързо. Добротата му си личеше още от далече, но тя не беше проява на слаб характер, а точно обратното - силна, изпълнена с любов душа. Умен и мил, не е чудно, че повечето от цитатите, които си извадих бяха казани от него.

"Важно е това, което е в сърцето ти. Ако душата ти е на воин, значи си воин. Всичко друго е стъкларията, от която е направена лампата. Но ти си светлината вътре. - Той се усмихна, сякаш върнал се на себе си, леко смутен. - Поне аз вярвам в това."

 Tеса - вероятно трябваше да започна с нея, но ох, как като има такива прекрасни мъжки персонажи? Теса беше сдържана, с добри маниери, но доказа своята смелост и чисто сърце. Хареса ми много повече от Клеъри, която понякога според мен трудно си контролираше емоциите. Нейната дарба бе доста добре измислена, защото за разлика от Клеъри, тя не е ловец на сенки. Допадна ми изключително много, защото беше различно, оригинално и наистина вълнуващо.
Също така Шарлот, Хенри и Софи ми харесаха като герои, но за тях може би ще говоря повече в следващата книга.

"Вярвам в доброто и злото - каза Джем - и вярвам, че душата е вечна. Ала не вярвам в огнения Ад, в острите тризъбци или в безкрайните изтезания. Не вярвам, че можеш да заплашваш хората и така да ги направиш по-добри."

Всичко в книгата беше пипнато до последното нещо и прочитът си заслужава напълно. "Ангел с часовников механизъм" ще те заплени бързо и ще стопли сърцето ти. Изпълнена е с много мистерии, заплетена история и финал, който ще ви остави без думи.
Моята оценка е 5/5 звезди, защото нямаше нещо, което да искам да променя.

събота, 23 април 2016 г.

Отпор - Дженифър Л. Арментраут (#5)

Вече е почти невъзможно да различиш приятел от враг, а да стоиш и да гледаш отстрани как света се разпада, изобщо не е опция. Но, за да спасят приятелите си, и човечеството, те първо ще трябва да изгубят всичко.

Корица : Ето това вече се казва корица ! Най- хубава от всичките е. Много ми харесва как е загатната Кейти на заден план.
Мотиви, които харесвам : накратко - всичко, което съм изредила в миналите ми ревюта.

Поредната поредица, която завършвам за тази година. Не мога да осъзная, че вече няма да чакам за следващата книга. Историята на Деймън и Кейти свърши, поне за мен.
Имам една дума, с която да опиша книгата и тя е - апокалипсис. Както се казва в резюмето - те загубиха всичко. Наистина, наистина всичко. Можем да бъдем сигурни само за едно нещо в "Отпор" - очаквай неочакваното.
В ревюто ще са споменати доста случки от книгата, така че четете на собствена отговорност!
 
След като влезнахме в бърлогата на луксианците и се започнахме с основите, беше време за арумианците - нещо, за което дори не можехме да си позволим да помислим в първата книга. Бързо ситауцията ни се разясни - любовта на Деймън и Доусън ги държи далеч от контрола на извънземните, но за разлика от тях Ди няма никого, който да я дърпа към реалността. Резултатът? Ди се превръща в кучка, готова да измени на приятелите си. В "Обсидиан" аз наистина я харесах, но имах чувството, че писателката така и не доизгради взаимотношенията им с Кити. Заради смъртта на Адам, после и заради луксианците, те бяха постоянно разделени. Тяхното приятелство трябваше да се утвържадава чрез препятствията, но вместо това сякаш тези пречки между тях ги разделиха толкова, че вече нямаше как да бъдат същите. Не смятам, че трябваше така да се развие приятелството между тях, но съм доволна, че точно тя я върна към "старата Ди".

В тази книга получихме извънредна доза от извънземни и галактически битки и почти нямаше спомен за предишния живот на Кейти. Действието се развиваше страшно бързо и тя и Деймън нямаха друг избор освен да се опитат да поправят онова, което е останало от света.
Те двамата се представиха доста добре - стига да не коментирам прекаления гяв и ревност на Деймън, мисля, че го харесах доста повече от преди. Кейти показа доста повече сила и смелост от началото на поредицата. Също така не остави Деймън да я "предпазва", от което съм много радостна. Разбирам, че е загрижен, но трябва и да оценява нейните желания.

Всичко, което не бяхме разбрали от миналите книги, всички загадки, получиха своя отговор. Нещото, което най- много ме впечатли в книгата, и за което нямаше как да не поговоря, е майката на Кейти. Беше ми изключително неприятно от развоя на събитията, но истината е, че въпреки моята изненада, това се очакваше. Дори на самата Кейти й беше ясно, че няма как всичко да е наред с нея, но предполагам надеждата е била по-силна. Тя изгуби семейстовото си, но намери Деймън, куп нови приятели, и едно бебе- основа. Също така си върна така желания блог.
Като заговорихме за това - страшно съм доволна от няколкото последни странци и най-вече епилога! Беше много сладък и всички, които имаха участие за развитието на историята, присъстваха. Много се зарадвах на последните думи на Кейти към Деймън и препратката към онази бележка, за която прочетохме още във втората книга. Така и не разбрахме какво пише вътре, но беше приятна изненада, че я спомена.

Цялата поредица ми хареса и със сигурност тези двамата ще ми липсват много. Давам 4/5 звезди на книгата. Тъжна съм и щастлива едновременно. Поредицата "Лукс" ще те накара да се смееш, да тъжиш за героите и да се забавляваш прекрасно. А относно извънземните - кой знае. Може всичко да е истина!

сряда, 20 април 2016 г.

Реквием - Лорън Оливър

Корица : Не са нещо особено, но точно тази тук смятам, че е
най-хубавата от трите.
Мотиви, които харесвам : любовта като болест, книгата " Шт-т-т" и разказите в нея, Алекс, "преди" и "след", тичането, оградата, спомените като шепот, сивия цвят, Пустошта.

Последно се докоснах до света на Лорън Оливър преди повече от година и половина и бях забравила връзките между събитията и подробности, но за мое учудване голяма част (съществената част) от книгата се беше запаметила в съзнанието ми. На моменти не бях сигурна дали спомените са ми реални или плод на въображението ми, но малко по малко си възвърнах позабравените случки и най- вече припомних си чувствата, които ги съпровождаха - те не влизат в сърцето ти с гръм и трясък, а плавно и спокойно, но остават там завинаги. Точно така аз усетих поредицата "Делириум". Лека и нежна, но запомняща се. 
Накратко историята е следната : в свят, в който любовта е болест, едно момиче среща момче, година преди да се състои процедурата й за излекуване и тя да бъде освободена от чувствата си завинаги. Но немислимото се случва и те се влюбват.
Това е книга за промяната, за свободата, личния избор и, разбира се, любовта. В началото на историята Лена е неуверена, несигурна и не знае какво бъдещето ще й предложи. Чуди се какво е чувството да си излекуван, да не усещаш нищо и кой ще бъде избраният за нея. Тогава среща Алекс и живота й се преобръща. Винаги съм харесвала Алекс, той беше първата й любов, но също така й отвори очите. На няколко пъти доказа своята обич към Лена, дори думите му понякога да говореха за обратното, действията го потвърждаваха. Това момче със златиста коса откри истинската Лена и не спря да я обича, дори когато тя не беше вече същото момиче. 

 "I love you. Remember. They cannot take it."
Една огромна промяна, пропаст, се усеща между първата книга и вторите две (ако сте ги чели знаете каква е причината). Дълго време Лена не можеше да се откъсне от миналото си, от стария й живот. Спомените я притискаха, дори и да знаеше, че предишният й живот беше изпълнен с толкова тайни и лъжи. Но тя успя да се научи и да погребе "старата Лена".
Поредицата "Делириум" предполагам, за да бъде по-популяризирана, често е свързвана с "Игрите на глада" и "Дивергенти", което аз така й не можах да проумея. Да, става дума за един различен от нашия свят, но дотук приликите свършват. Има битки, но ако в другите две поредици те са представени чрез оръжия, войни, гняв, убийство, тук борбите са по-скоро лични. Между хората. В самите нас. Акцентът не пада толкова върху физическата война като решение на проблема, а в нашите умове и души. Което според мен е правилният начин, защото да отговаряш на огъня с огън го разпалва още повече. Разбира се, имаше и схватки между героите, но много повече бяха вътрешните въпроси, на които Лена трябваше да отговори. Готова ли е да загърби миналото си? Дали любовта наистина не е болест, не те ли съсипва, не ни ли превръща в чудовища? И имаме ли смелост да съборим собствените си стени?
Оше с първата си книга Лорън Оливър ме впечатли. Начинът й написане ми се струваше като детска приспивна песничка. Унасяте някъде надалеч в един различен свят. Чак когато се събудиш разбираш съдържанието на думите и тяхната тежест.
Любовен триъгълник за мен лично нямаше. В третата се усеща нотки на колебание между двама мъжки персонажи, но това беше далеч далеч от сюжета на книгата (въпреки темата за любовта). Джулиан ми хареса, защото беше добронамерен и винаги мил и добър. Но това някак не беше достатъчно нито за мен, нито за главната героиня.  
Книгата беше разделена на глави от името на Лена и на Хана и аз се наслаждавах дори малко повече на тези на нейната (бивша) най-добра приятелка. Историята й имаше голяма роля в книгата и дори за нейния завършек. Виновна или не, тя помогна на Лена, толкова колкото й навреди. Но смятам, че след всичко те двете си простиха взаимно. Не знаем нищо затова какво ще стане с нея, но ни остава единствено да вярваме.
 "...всъщност изборът не е наш, не напълно. Някой винаги ни насочва, винаги ни притиска да тръгнем по този или онзи път. И за нас не остава нищо друго, освен да направим крачка напред и после още една, и още една. И изведнъж се оказваме на път, който не сме избрали ние."
Авторката не спестява нищо, историята е напълно реалистична. Не е натруфена с прекалени битки или невъзможни любовни триъгълници. Показва свят, който, както накрая осъзнаваме, не е толкова различен от нашия. Моята оценка е 5/5 звезди, защото ме научи на уроци и няма нещо, което да искам да променя. Това е поредица, която дълго присъстваше в живота ми, и чак сега разбирам, че това беше последната ми среща с героите. Но както те трябваше да загърбят миналото си, то сега е и мой ред да го направя. Сбогом, беше ми приятно.

неделя, 10 април 2016 г.

Защо да гледаме филма първи?

Винаги съм избягвала спойлерите - мразя ги, защото просто не е същото, ако знаеш какво се случва. Не си позволявам да гледам на последната страница (най-вече ако е последна книга, за първата става) и също така избягвам да търся картинки, да чета коментарите в youtube под трейлърите на адаптациите. Тогава защо - сигурно се чудите - ми трябва да гледам първо филма, в който има много много спойлери? Ето ви отговора.
Идеята ми хрумна след като изгледах "Петата вълна", без да съм чела книгата.

1) Най-простият отговор: Филмът почти винаги се различава от книгата. 
И ако става дума за "Пърси Джаксън", втората част на "Дивергенти" и "Лабиринтът" то даже не са едно и също нещо. Така че човек дори не може да си спойлне като хората.

2) Нещата в книгата са поднесени по друг начин.
Не можеш да видиш нещата по същия начин, както ги е видял режисьорът и затова четейки книгата, тя ще е нещо съвсем различно от представения начин.

3) Всъщност човек не си спойлва наистина.
Спойлер е, когато ти кажат за събитие преди да си стигнал до него. Но във филмът разбираш за събитието по време на него. Тоест изживяваш го на момента.

4) Книгата е винаги по-добра.
Друго си е след това да се прибереш вкъщи и да си прочетеш книгата - така ще ти остане хубавото чувство и ще я помниш с добрите преживявание и сцени, а не с измишльотините на режисьора.

5) Развълнува те повече.
След като видиш филма, дори и да не си имал намерение да прочетеш книгите, вече ще искаш и ще има на какво да се кефиш и да търсиш в интернет (това е и малко лошо но лел)

6) Губиш по-малко време
За нас - четящите, сигурна съм, че е изключително важно времето, защото знаете - много книги, малко време. Два часа филм срещу 4 часа (минимум) книга. Ако не ви хареса сюжетът и действието и разберете, че не е за вас, сте изгубили по-малко време! *Признавам, че това е най- непрактичният съвет, защото в повечето случаи книгите са къде-къде по-добри от филма и нямат нищо общо с него. Но въпреки това реших да я сложа като точка.

7) Готини актьори за любимите ти герои.
Ами да- какво по-яко от любимият ти fictional character на големия екран и то представен от любимият ти актьор! Магията оживява, а ние полудияваме. Така постоянно лицето на онзи готеняк ще присъства, докато четеш книгата (това е и лошо и хубаво). Разбира се, ако изберат някой кофти е много тъпо, но...и това се случва все пак.

Моля, не приемайте поста прекалено на  сериозно, беше по-скоро за забавление!

Тази практика за мен лично работи, но само за първия филм (защото ще съм прекалено развълнувана, за да дочакам другите филми и веднага ще прочета книгите). Не ви карам да го правите, а просто исках да споделя този метод и да погледнете на това като на възможност. Разбира се, не е за всеки.
Изгледала съм няколко филма по този начин : "Дивергенти", "Лабиринтът'", "Предимствата да бъдеш аутсайдер", "Петата вълна", "Хари Потър" и други, като винаги съм била доволна от избора си да го гледам преди прочита им.
Споделете вие какво предпочитате и дали някога сте правили този метод. Ще се радвам да чуя мнението ви :)

петък, 8 април 2016 г.

Burn, Rewrite or Reread Book Tag

Такъв таг исках да направя от доста дълго време и щом го видях в блога на това момиче, веднага ми се прииска и аз да се поизмъча малко. Мисля, че всички знаем правилата, затова ще премина направо към самото теглене. Написала съм 12 имена на книги, което прави 4 рунда.
Да започваме !
 РУНД 1
"Делириум" - Лорън Оливър,
"Знакът на Атина" - Р.Р. ,
"Къде си, Аляска"- Джон Грийн

Добре, няма да е лесно. Ще препрочета "Знакът на Атина", защото в никакъв случай не бих я изгорила или променила, перфектна е така, както е. Коя да пренапиша.. "Къде си, Аляска", но само защото има някои неща, които можеха и по-добре да бъдат. Ох, не мога да повярвам, че ще изгоря "Делириум". Не, не, няма да мисля за това. 

РУНД 2
"Рубиненочервено" - Керстин Гир,
"Дивергенти" - Вероника Рот,
"Стъкленият трон" - Сара Дж. Маас

Ауч. Е тук вече изгърмях.. Ще пренапиша "Стъкленият трон", въпреки любовта ми към нея, можеше да минем и без някои описания. По-любима ми е "Рубиненочервено", затова препрочитам нея (за втори път), а горя "Дивергенти". Ужас.


РУНД 3
"Крадецът на книги"- Маркъс Зюсак,
 "Изборът" - Кийра Кас,
 "Академия за вампири"- Ришел Мийд

 Най- малко любима ми е "Изборът", затова тя отива да гори. Другите две са ми страшно любими, но наскоро прочетох "Крадецът на книги", затова не намирам смисъл да я препрочитам отново. Ще я пренапиша, въпреки че наистина няма нужда от това. "Академия за вампири" ще се видим с теб отново (и без това исках да почна поредицата пак).

РУНД 4 
"Синдер"- Мариса Мейър,
"Създадена от дим и кост", - Лейни Тейлър,
"Ана и френската целувка"- Стефани Перкинс

"Синдер" ше гори (ужас, ужас, ужас!). Предпочитам да препрочета "Ана и френската целувка", защото съм я позабравила. "Създадена от дим и кост" ще се пренапише. Да бе, какво й има да се пренаписва !

Не съм тагната от никого, но реших да призова тези момичета да го направят (може и да сте тагнати от някой друг, нямам идея :D) Book mouse и my unprofessional blog, чувствайте се поканени от мен :)

понеделник, 4 април 2016 г.

Фенка - Рейнбоу Роуъл

Честита априлска ваканция (за мен това си е празник) !! Не знам дали е заради топлото време или е просто моето настроение, но имам чувството, че вече е лято. Едва 4 април е, но съм прочела вече 2 книги, една от тях е "Фенка". Не искам повече да ви бавя затова направо да преминем към ревюто. 

Корица : Много е сладка. Напълно се връзва с историята.
Мотиви, които харесвам : Идеята за фенфикшън, Саймън и Баз, студенските години, Ливай, книгите и не на последно място - писането.

Кат е фенка на Саймън Сноу. Е, всички го харесват, но за Кат да е фен е нещото, в което е наистина добра. Заедно с близначката й Рен са вманиачени по книгите за Саймън още от деца. Всъщност именно това им увлечение им помага да приемат по-леко факта, че майка им ги напуска....

Това е втората книга, която чета от авторката Рейнбоу Роуъл. Първата- "Елинор и Парк" ми хареса повече. И двете бяха с много нестандартни сюжети, но така и не можах да се докосна до "Фенка" така, както направих с предишната. Книгата беше добра, прекрасно написана, с неповторими герои. Но въпреки че й се наслаждавах, нещо ми липсваше. Чаках момента, в който ще я заобикна напълно. Но той така и не дойде. Малко съм разочарована (съвсем мъничко), защото знам колко е любима на много читатели, как се е превърнала в "тяхната" книга. За мен това така и не се случи.  

Беше приятно четиво, без съмнение, но просто не можах да вникна в нея по този начин. Може би до голяма степен ми попречи това, че беше от трето лице. Ах как не го харесвах! Почти съм сигурна, че книгата щеше да ми допадне двойно повече, ако беше от името на Кат. А Кат като героиня ми хареса,  макар понякога действията й да ми се струваха прекалено.. знам ли аз.. може би можеше да се забавлява много повече, ако не беше вглъбена в историята (но не я виня, та аз самата с дни наред съм живяла с нос в книгите, без да вдигам поглед с часове.. и точно така разбрах, че е добре понякога и да излезнеш навън). Но пък в това й беше чарът. Нейната съквартиранка Рийгън ме впечатли още в началото - откровена, понякога груба, много добра приятелка. Любимият ми персонаж е Ливай - винаги усмихнатият Ливай. Много ми хареса (въпреки че чак на края на книгата успях да си създам образа му в главата си). 
Обичах сцените, в които просто четат разказите за Саймън и Баз. Впрочем, в началото книгите за Саймън Сноу (няма да коментирам колко приличат на Хари Потър, всъщност се изкефих много на приликите) ми бяха по-интересни от истинската история. Чак към средата на книгата започнах да се интересувам много по-силно от Кат и нейния живот. Харесах много баща им - мил и забавен. За Рен не знам какво да кажа- не постъпи правилно, но не й се сърдя. И до края не разбрахме какво ще стане по- нататък - с майка им, с Рен, с колежа. Точно това може би не харесах в книгите на Р.Р. (забелязах го и в предишната) - някак не доизгражда нещата, остава ги просто да бъдат. Малко като в истинския живот. Мисля, че точно това е, което се цени толкова високо от почитателите й. Никоя случка не можа да ме изтърси изцяло, но не е и като да не се е случвало нищо. 

Както и краят - не че не ми хареса, просто не съм сигурна, че успях да го разбера, че ми даде достатъчно по-нататъшна информация за героите. Но за едно нещо съм сигурна - без него книгата нямаше да е въобще толкова хубава - и това е Ливай.Той направи книгата много по-забавна. Внесе топлина и светлина.

"- Имаш ключ от стаята ни?!
 - Рийгън ми даде резервния си, за спешни случаи.
 - Защо тогава висиш в коридора, когато ни няма?
 - Защото няма нищо спешно. "

Въпреки критиката, която изразих, книгата ми хареса. Препоръчвам я на хората, които обичат да четат смислени истории за живота, но без да бъдат съзливи. Беше една добра книга. Моята оценка - 4/5 звезди. Имаше си своите недостатъци, но пък е нещо интересно, което ще отвлече вниманието ни поне за кратко и ще ни пренесе в един свят, не толкова далечен от нашия. Покрай нея се замислих дали да не почна и аз да пиша фенфикшъни (фенска литература, както е в книгата). С такава страст пишеше, че просто ме накара да продължа моята история, за която не виждам бъдеще в момента. Думите се редяха от устата на Кат, както на авторката и сътворяваха нещо прекрасно. Ако не друго, то поне с това ме впечатли!