beautifulfantasy: Ангел с часовников механизъм

Корица : Много е красива и се връзва прекрасно с историята!
Мотиви, които харесвам : Викторианския Лондон, ангели и демони, Уил и Джем, дарбата на Теса, часовниците, автоматони, поезията, Институтът

Шестнайсетгодишната Тереза Грей пристига от слънчев Ню Йорк в дъждовния, мрачен Лондон, за да види своя брат Нат, но вместо това попада в плен на Сестрите на мрака и се озовава в свят на тъмна магия и смъртоносни интриги. Единствената й надежда за спасение е в Ловците на сенки - смъртоносните воини, закрилящи човечеството от силите на мрака. Те обаче също крият свои тайни, а срещу тях се надига армия, която не идва нито от Рая, нито от Ада...

Още с първото изречение книгата ме завладя и ме пренесе в света на ловците на сенки. До сега съм чела първите четири книги от поредицата "Реликви на смъртните" на същия автор. Няма да крия, че не бях особено впечатлена от тях - имаха интересни битки и предоставяха нов вълнуващ свят, но героите не ми задържаха достатъчно вниманието и ми липсваше дълбочина. Докато се свържа повече със ситуацията и героите, и книгата е свършила. Но имаше едно нещо, което ме караше да продължавам с поредицата, и не беше нейната популярност. Влюбих се в идеята за ангели, за руните и цялата тайнствена, тъмна магия. Както се забелязва и от самата корица, точно на това е наблегнала писателката в поредицата "Адски устройства", което така ми липсваше в другите й книги.

Всичко започва с Теса, която пристига на това тъмно място, сама и объркана, и попада на Сестрите на мрака, нищо неподозираща за бъдещите лъжи и измами, които започват с нейното пристигане. Лондон е перфектното място за една мрачна, но тайнствена история като тази. Не мога да не споделя колко ме развълнува цялата атмосфера около историята - каретите, роклите и облеклата, сдържания изказ. Не бяха на фокус, но същевременно бяха достатъчно често назовани, за да можем да си създадем точнa представа за епохата, през която с развива историята. Държа да кажа,че тази книга ми хареса много повече от останалите от същия свят - от героите до сюжета. Винаги ми се е струвало, че тези приказки за ангели и демони носят със себе си едно митично очарование, което просто не ми се връзваше с модерния Ню Йорк. Още от преди доста време станах наясно с имената на главните герои и зараждащия се любовен триъгълник. Не знам дали има някой от вас, който да не е чувал за Уил Херондейл, и по тази причина имах някаква неприятна нагласа към него или по- скоро към бъдещия романтичен конфликт. Сякаш за Джем няма да има шанс.. но нищо подобно не се случи. За мое учудване харесах почти всички герои - бяха с оригинален характер, непредсказуеми и със заплетено минало.

Уил, ах ами трудно, много трудно е да не го харесаш. Дали заради черната коса и сини очи, които аз толкова харесвам, дали заради привидно веселия му нрав или интереса му към литературата и аз не знам, но това момче е невероятно. За разлика от Джейс, при който ми отне повече от 900 стр, за да го харесам, аз бях запленена от Уилям още с първите му думи.
Джем - въпреки началните ми съмнение, внезапно се усетих привлечена и към него. И то бих казала прекалено бързо. Добротата му си личеше още от далече, но тя не беше проява на слаб характер, а точно обратното - силна, изпълнена с любов душа. Умен и мил, не е чудно, че повечето от цитатите, които си извадих бяха казани от него.

"Важно е това, което е в сърцето ти. Ако душата ти е на воин, значи си воин. Всичко друго е стъкларията, от която е направена лампата. Но ти си светлината вътре. - Той се усмихна, сякаш върнал се на себе си, леко смутен. - Поне аз вярвам в това."

Tеса - вероятно трябваше да започна с нея, но ох, как като има такива прекрасни мъжки персонажи? Теса беше сдържана, с добри маниери, но доказа своята смелост и чисто сърце. Хареса ми много повече от Клеъри, която понякога според мен трудно си контролираше емоциите. Нейната дарба бе доста добре измислена, защото за разлика от Клеъри, тя не е ловец на сенки. Допадна ми изключително много, защото беше различно, оригинално и наистина вълнуващо.
Също така Шарлот, Хенри и Софи ми харесаха като герои, но за тях може би ще говоря повече в следващата книга.

"Вярвам в доброто и злото - каза Джем - и вярвам, че душата е вечна. Ала не вярвам в огнения Ад, в острите тризъбци или в безкрайните изтезания. Не вярвам, че можеш да заплашваш хората и така да ги направиш по-добри."

Всичко в книгата беше пипнато до последното нещо и прочитът си заслужава напълно. "Ангел с часовников механизъм" ще те заплени бързо и ще стопли сърцето ти. Изпълнена е с много мистерии, заплетена история и финал, който ще ви остави без думи.
Моята оценка е 5/5 звезди, защото нямаше нещо, което да искам да променя.