Дори не знам откъде да започна. Свърших с още една моя любима поредица. ''Академия за вампири '' остави нещо в мен, което трудно се подминава..а сега и ''Кръвни връзки''. Признавам, може би първата поредица ми харесва маалко повече, но просто така и не можах да приема Ришел Мийд. стригои и човешка магия на едно място. Но въпреки това нямам думи, с които да опиша колко много съм се забавлявала с тези две поредици. Като се започне с академията ''Свети Владимир'', светът на морои. дампири и строгои, кралския двор, невероятната Роуз и нейните приключения,духът и другите елементи. Това са нещата, които харесвам най-много в книгите като теми, а като добавим и чудното приятелство и романтичната връзка между Роуз и Дмитрий, не е чудно, че е в топ 5 любимите ми поредици.Очаквах ''Кръвни връзки'' да е подобна на Академията и понякога ми липсваха всички тези неща,които изредих горе ( Имаше ги, но по-малко ) И въпреки това , авторката успя да измисли историята с алхимиците, Джил, Олив и Нийл, да намери работа на Ейдриън, успя дори да ги ожени и да имат дете. Обожавам това,че вмъкна артистичните умения на Ейдриън и всички ''техни неща'' като колата, кръста, дракона, кръгът, блузата, която той нарисува, червената рокля и сигурно още нещо, което изпускам. Ришел Мийд създаде толкова красиви моменти между двамата , че и месеци няма да ми стигнат да изразя колко прекрасни са.
Ако тръгна да изписвам и любимите ми моменти, няма да спра, но ще кажа от всяка книга по един-два.Когато ''скучайно'' Сидни бе принудена да седи до Ейдриън в самолета (3 книга), когато токът изведнъж се включи посред изявлението на пияния морои ( 2 книга ) , рожденния ден на Сидни ( ако не се лъжа е в 4 книга ) , последните 100-150 страници на пета книга, тоест тяхното бягство и брак, на края на първа книга когато Ейдриън каза на Сидни, че очите й са красиви и , че може да ги нарисува. За шестата книга не съм сигурна, кой ми е любимия момент,защото почти всички бяха еднакво красиви.Ще кажа няколко неща относно последната,шестата книга,която прочетох днес. Искам да изкажа огромното си възмущение - как може да е толкова къса !!! Да не говорим, че се чете адски бързо. Ако оставим това на страна , книга беше добра. Не най-добрата според мен ( лично на мен петата ми е любимата ) , но изпълнена с много обрати и приключения. Краят беше добър, не знаем обаче какво става по-нататък с тези бебета между дампири . Разбрахме и за чичото на Ейдриън/ бащата на Дмитрий , което беше доста интересно . Наистина ми е тъжно за Олив, Нийл и Нина. Смятам, че заслужаваха повече. Имаше някои неща, които бих променила, но въпреки това ми хареса. Беше тъжна, но хубава.Ако ''Академия за вампири'' беше червено и черно, то '' Кръвни връзки '' със сигурност е топло златисто и лилаво. И така, поредния край на хубава поредица за 2016. Обмислям да препрочета и двете поредици.
Това ревю е по-различно от предишните ми като структура, защото е по-общо. Но въпреки това се надявам да ви е харесало ! (:
Дори не знам откъде да започна. Свърших с още една моя любима поредица. ''Академия за вампири '' остави нещо в мен, което трудно се подминава..а сега и ''Кръвни връзки''. Признавам, може би първата поредица ми харесва маалко повече, но просто така и не можах да приема Ришел Мийд. стригои и човешка магия на едно място. Но въпреки това нямам думи, с които да опиша колко много съм се забавлявала с тези две поредици. Като се започне с академията ''Свети Владимир'', светът на морои. дампири и строгои, кралския двор, невероятната Роуз и нейните приключения,духът и другите елементи. Това са нещата, които харесвам най-много в книгите като теми, а като добавим и чудното приятелство и романтичната връзка между Роуз и Дмитрий, не е чудно, че е в топ 5 любимите ми поредици.Очаквах ''Кръвни връзки'' да е подобна на Академията и понякога ми липсваха всички тези неща,които изредих горе ( Имаше ги, но по-малко ) И въпреки това , авторката успя да измисли историята с алхимиците, Джил, Олив и Нийл, да намери работа на Ейдриън, успя дори да ги ожени и да имат дете. Обожавам това,че вмъкна артистичните умения на Ейдриън и всички ''техни неща'' като колата, кръста, дракона, кръгът, блузата, която той нарисува, червената рокля и сигурно още нещо, което изпускам. Ришел Мийд създаде толкова красиви моменти между двамата , че и месеци няма да ми стигнат да изразя колко прекрасни са.
Ако тръгна да изписвам и любимите ми моменти, няма да спра, но ще кажа от всяка книга по един-два.Когато ''скучайно'' Сидни бе принудена да седи до Ейдриън в самолета (3 книга), когато токът изведнъж се включи посред изявлението на пияния морои ( 2 книга ) , рожденния ден на Сидни ( ако не се лъжа е в 4 книга ) , последните 100-150 страници на пета книга, тоест тяхното бягство и брак, на края на първа книга когато Ейдриън каза на Сидни, че очите й са красиви и , че може да ги нарисува. За шестата книга не съм сигурна, кой ми е любимия момент,защото почти всички бяха еднакво красиви.Ще кажа няколко неща относно последната,шестата книга,която прочетох днес. Искам да изкажа огромното си възмущение - как може да е толкова къса !!! Да не говорим, че се чете адски бързо. Ако оставим това на страна , книга беше добра. Не най-добрата според мен ( лично на мен петата ми е любимата ) , но изпълнена с много обрати и приключения. Краят беше добър, не знаем обаче какво става по-нататък с тези бебета между дампири . Разбрахме и за чичото на Ейдриън/ бащата на Дмитрий , което беше доста интересно . Наистина ми е тъжно за Олив, Нийл и Нина. Смятам, че заслужаваха повече. Имаше някои неща, които бих променила, но въпреки това ми хареса. Беше тъжна, но хубава.Ако ''Академия за вампири'' беше червено и черно, то '' Кръвни връзки '' със сигурност е топло златисто и лилаво. И така, поредния край на хубава поредица за 2016. Обмислям да препрочета и двете поредици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар