Основа - Дженифър Л. Арментраут (#4)

Корица : Смятам, че е по-добра от миналите. Усеща се силата на Деймън, неговата ярост.
Мотиви, които харесвам : авторката добави нови видове същества, имаше обрати, малката играчка беше интересно допълнение, действието се разви стравнително бързо, Лас Вегас, битката по време на задръстването с колите (достави ми голям кеф, незнайно защо)

Не таях много надежда за поредицата. Ако сте чели ревюто ми на третата книга, знаете, че не бях кой знае колко очарована от нея. Реших все пак да довърша поредицата.. и добре че го направих ! Разликата между двете книги е огромна.. миналата беше сравнително бавна, тази е бомба със закъснител ! Хареса ми много повече от предишните две. Действие не бих казала, че липсва, вървеше ми бързо и бях заинтригувана. Развълнуваме отново и ме върна към харесването на поредицата и света. Ако трябва да съм напълно честна, споделям мнението, че спокойно можеха да са 3 книги вместо 5, но се радвам и така. Книгата ми достави промяната, от която аз така отчаяно се нуждаех. Написана е от името на Кейти И Деймън, което позволява да видим и неговата гледна точка. Признавам, на моменти забравях кой чета, но пък осъзнавам, че беше малко или много нужно за историята.

Направих кратко non-spoiler ревю, но сега имам нужда да поговоря и за случилите се събития, така че, време е да напуснеш, ти, който не си чел книгата.

Нека започна отначало..Кейти е при лошите, а Деймън ще направи всичко, за да я спаси. И го прави. Чрез зона 51 открихме много нови неща, някои може би лъжа, с които писателката дообогати измисления свят. Харесвам идеята за основите, въпреки че малко ме притесняват с тези супер-сили и четенето на мисли (това не е хич яко). След като отмъкнаха прословутия ЛХ-11 се започна, поне за мен, истински интересното. Забавлявах се с тях най- много, когато .. решиха да се оженят. Някак внезапно, но все пак времето ги притискаше. Бяха наистина сладки, това може би е любимият ми Деймън-Кити момент от цялата поредица. Идеята за Лас Вегас ми допадна много, това направи историята по-вълнуваща. Това определено е книгата, в която има най-много смърт. Блейк, Матю, Парис, Андрю, Ашли.. прекалено много. Най-тъжно ми беше за Ашли, умря предпазвайки Бет, което доказва, че не беше лош човек, просто държеше на Деймън повече, отколкото той на нея..

A появата на луксианците на края беше изненадващ, отворен финал, който ми допадна. Но имаше две неща, които не харесах.

1) Маалко ми дойде в повече романтиката между двамата. За мен това никога не е било ''перфектната връзка", разбирам тяхното желание, но някои неща можеха да ни ги спестят.

2) Прекалено ми приличаше на ''Сребристи сенки'' от поредицата ''Кръвни връзки". Заловили са Сидни/Кейти и Деймън/Ейдриън я спасява. Бягат, женят се нелегално в Лас Вегас. Бъдещето им е несигурно..Приликите са големи, не мислите ли? Предпочитам историята на Сидни и Ейдриън, те все пак имаха съществена причина да го направят. А да не забравяме Маркъс / Арчър, който им помага!

Книгата беше много добра, надмина очакванята ми. Давам й 4,5/5 звезди, а това е много, не вярвах, че ще й дам толкова някога. Вече искам още, надявам се финалът на последната да е толкова добър, колкото този.