Среднощна корона - Сара Дж. Маас

Корица : Тази ми харесва със сигурност повече! Особено задната корица - рисунката е много красива, а пък червеното изпъква приятно.
Мотиви , които харесвам : Към миналите прибавям мистериозната нотка, прекрасните герои, неочакваните обрати, това, че книгата е хем красива и приказна - хем не липсват приключения и битки.

Ревю на първата книга тук.
Почти винаги за мен втората книга е по-лоша от първата, но това е от малкото случаи, в които следващата просто трудно се сравнява с предшественика си! Толкова неща се случиха, че на човек му отнема време да ги възприеме. Битките и магиите бяха на преден план тук. Харесва ми как историята се развива, героите се променят заедно с нея. Което ме води на мисълта за Дориан и Каол - не мога да избера за кого съм ! И преди не можех, сега също. И двамата са невероятни, лоялни, добри, красиви. Как да избереш? Предполагам това не е много лошо, защото ще съм доволна с когото и да свърши Селена. Селена..тя.. имаше моменти, в които не знаех какво да мисля за нея. Моменти, в които имах чувството, че върви по ръба - аха- аха и да я намразя, но после показва човешката си страна и аз пак я заобичвам. Общо взето в книгата не липсваше нищо, нямам забележки към нея и ако все още не сте я прочели, съветвам ви да го направите!

Това беше дотук за тези, които не са се докоснали до книгата или иначе казано следващите редовете ще бъдат изпълнени със спойлери, предупредени сте! Нарочно написах и кратко резюме без да издавам нищо за тези като мен , които понякога не ги сдържа да натиснат на такова ревю докато четат книгата. И резултат на това? Ами спойлнах си нещо важно. Смъртта на Нехемия. Не знам как щях да реагирам, ако не знаех, но въпреки това ми беше неприятно. Не смятам, че успях да я опозная напълно и ми се струва, че смъртта й беше прекалено ранна, макар да разбирам, че това беше нужно, за да се развие историята. Впрочем не съдя Каол - нито преди да разберем за плана на Арчър - нито след това. Просто не знам, не смятам, че щеше откровението му да промени нещо, все пак всички правим грешки. Любимата ми част от книгата е точно тогава преди всичко да се влоши, когато Каол и Селена бяха щастливи, макар и за кратко. Дориан ми се струваше, че постоянно е някак си ''отрязан'' от тримата, постоянно в незнание за ставащото. Но пък няма как да забравим, че изигра важна роля накрая. Неговата магия беше изненадваща, но даваше обяснение за магията и краля (поне донякъде). Което ме навежда на Ключовете - струва ми се, че това беше най-интересното в цялата книга. Наистина не знам как ще ги търсят като нито Селена, нито Каол ще са там, където трябва. Предполагам ще намесят Дориан, а главите ще прехвърчат от мястото на асасина, до двореца при стража и принца. Имам нуждата да поговоря и за откритието за миналото на Селена - това момиче има наистина много имена ! Елф - не го очаквах. Но с баба Жълтонога (много интересен герой и добре замислено участие, но тъпо име) трябваше да ни е ясно, че нещо странно относно магичния свят ще последва.

Извадих си цитат, който смятам, че беше най- хубав от всичко казано в книгата - думита на Нехемия:

''- Елентия. Ти още не разбираш, но...аз знаех каква е съдбата ми и я приех. Дори я исках. Понеже само така нещата можеха да започнат да се случват. Но каквото и да съм сторила, Елентия, искам да знаеш, че ти беше един от редките слънчеви лъчи, които озариха мрака на последните десет години.Ти беше една от най-ярките светлини за мен. Не се оставяй да бъдеш угасена"

Неприятно бе, че последните думи към Селена от нея бяха '' Ти си една страхливка", но това подтикна асасина да се промени. А смятам - това беше много по-важно.

Книгата бе много хубава. Моята оценка е 4,5/5. С нетърпението очаквам следващата си среща с този прекрасен свят !