1) Онази книга от детството - ''Мили бате" - писмата на един дакел
Може би тази е най-известна от всички, които ще изброя. Писателката е българка, а наскоро открих, че е имало и такъв детски филм. Невероятна книга, която те подготвя за живота, разказана от един необикновен характер - куче, което пише писма до неговия батко, стопанин. Препоръчвам я на всеки и съм сигурна, че е нещо, което ще чета на децата ми.
2) Онази книга с дълбок смисъл - "Кой ми взе сиренцето" - Спенсър Джонсън
Книгата е световен бестселър, но въпреки това не съм виждала никого да говори за нея. Книгата не е детска, но се разказва за живота на четири мишлета, които търсят своя път извън лабиринта. Книга за живота, изборът, успеха. За всеки, който не знае на къде да продължи. Това е една от книгите, които заслужават да бъдат препрочетени (и в скоро време точно това ще направя).
3) Онази странна книга - ''Дневникът на Кати"
Чела съм я два пъти и двата пътя не я разбрах. Да, бях по-малка от сега, но рядко ми се случва такова нещо. Беше много интересна, но и много странна. Препоръчвам ви я, ако ви се чете нещо различно. Ще я запомня не толкова, защото ми е харесала, а по-скоро, защото остави нещо в мен.
4) Онази тийн книга - ''Тийн реалити"
И тази не е от най-любимите ми книги, но ми допадна, а и идеята ми хареса много. Става дума за четири приятелки, които са канени да участват в собствено реалити шоу. Но не е толкова бляскаво, колкото си мислят, че ще е. И изведнъж осъзнават, че не знаят на кого могат да се доверят. Беше приятна, но май не е за всеки.
5) Онази книга, която няма да забравиш - "Тюленовият остров'' - Кати Касиди
Обожавам, обожавам книгите на Кати Касиди. Не ме интересува, че са неизвестни дори и в другите страни, не ме интересува, че съм вече голяма за тях. Ще ги чета, докато очите ми го позволяват. Това са едни от малкото книги, които наистина стоплят сърцето ми. Кати Касиди пише за любовта към едни малки изхвърлени котенца, за това колко е важно да си добър и че трябва да бъдеш себе си. Книгата, която съм избрала е една от трите, преведени на български (другите също са ми еднакво любими, но просто реших да избера тази). Отделно превеждат в момента нейната поредица ''Момичетата от шоколадовата кутийка". Досега са излезли две от поредицата, стискам палци да преведат и останалите. Много, много добри книги. Благодаря ти, Кати, че ме научи да вярвам в магията на добротата!
6) Онази забавна поредица - ''Светът на Али"
Супер неизвестна поредица, не разбирам защо. Кориците не са нещо особено, но пък историята ме е забавлявала много. Адашката Али (от Александра, това е моето име впрочем, Съни е прякор, но за това ще говоря друг път) живее заедно с шумното си семейство, с което никога не е скучно. Тя разказва за своите неволи, случки и желания. Има 4 излезли книги в България. Колко книги има изцяло поредицата нямам идея, но май повече.
7) Онази книга, на която си плакал/а, но обичаш - "Каспар котешкият принц" - Майкъл Морпурго.
И за тази книга не разбирам защо никой не говори.. толкова беше хубава. Има една- две от списъка по-горе, на които също съм плакала и обичам, но те просто бяха за други категории.Имам чувството, че понякога тези детски книжки са много по-значими от много от поредиците днес на пазара. Това коте е необикновено, такова, което се усмихва. А както обичам тези животинки (обичам животните като цяло) нямаше как да не ми хареса. Наистина хубава книга!
Добре, признавам. Тези са сравнително известни, но просто нямаше как да не ги спомена. Вътре в мен има нещо, което страшно много харесва всичките розови, момичешки, принцески неща (въпреки че със сигурност не приличам на такъв човек). Първата поредица ми е страшно любима, имала съм големи приключения с Луси и нейните две НДП. Обожавам и 10-те книги от поредицата. За втората не ми е чак толкова любима, но без съмнение и нея обикнах.
9) Онази любовна книга - ''Портокаловото момиче"
Защо, защо, защо? Защо повечето хора не знаят тази книга..Не знам какво трябва да кажа за нея, защото единствено, за да я разберете, трябва да я прочетете. Но да речем, че става дума за едно писмо, един избор и едно портокалово момиче..Другото оставям на вас.
Надявам се да не съм ви отегчила много, но наистина имах нужда да споделя тези неща тук. Благодаря на библиотеката, защото без нея сигурно и аз нямаше да съм запозната с повечето от тези книги. Благодаря на майка ми и баща ми, че ме научиха да чета и ми четяха, докато аз не успея сама. Благодаря и на теб, надявам се да не ти се е сторил този пост прекалено личен или емоционален. Но все пак този блог е за мен и ще разбера всеки, ако не му е интересно и не е за него. Ако случайно знаете и сте чели някоя от изброените книги - моля, споделете ми, ако имате желание. Нека заедно да обменим спомени. Следващият ми пост вероятно ще е или "Какво прочетох през март", или няколко факта за мен, за когото му е интересно. Още веднъж благодаря, че го изчетохте това всичкото. Пожелавам ви приятен ден/вечер или каквото е при вас и още толкова хубави книги !
Няма коментари:
Публикуване на коментар