Какво да правим, когато нищо не ни се прави?

Здравейте. 

Днешната тема е малко далечна от книжната, но доста по-значима. Всеки от нас - и имам предвид всеки - има моменти/дни, в които не иска да прави нищо и не му се прави нищо. Резултатът, от което е лежене, седене пред компютъра/телефона/таблета и едно нищоправене. Повечето от вас вероятно на следващия ден се чувстват по-добре и поради забързаното ежедневие бързо се забравя за случката, докато не стане отново. Проблемът, който аз срещам от (не толкова) скоро е, че няма "излизане" от това състояние, а просто "разсейване", което е значително кратко. Сякаш нещата започват да губят смисъл. Което, разбира се, трябва да престана да говоря, защото е точно обратното на темата днес. Исках да споделя самото усещание, да ви подканя да споделите вашия предполагаем опит с това и да ви предложа (на вас и на мен) тези съвети как да се справим с това нещо, което не ме оставя намира от няколко месеца.

Невъзможно е да го изкореним напълно, но за един момент то можем поне да се опитаме.

Нека видим първо какви са симптомите:

И така днес трябваше да завърша "Домът на мис Перигрин за чудати деца" и да почета още, но просто не мога да се преборя с  тези 30 стр. Чета, но не чета. Не се свързвам с историята. Това много прилича на reading slump, само че разликата е в това, че не е само при книгите. Не ми е интересно да правя нищо.

Друг симптом, който забелязах, е спането. Точно така. Аз лично не обичам да спя и почти никога не го правя следобед. Но в такива моменти ми се иска да спя, да спя и да не трябва да се връщам в реалността..

Книгите започват да губят красотата си, ежедневието изглежда сиво. Мисълта за домашните, презентациите и тестовете, за които трябва да уча, влошават положението. И в един прекрасен момент нито знам какво да правя, нито имам желание да го направя и се рея из къщата като се местя само, за да седна на друго място. Като призрак. Добре, мисля, че схванахте картинката. Но какво правим? Мисля, че е време за съветите, от които аз също ще се възползвам.

1) Колкото повече лежите, толкова по-зле става. Сериозно. Недейте. Най-доброто нещо, което може да се направи, е да излезете от вкъщи. Но съм достатъчно наясно и знам, че това е супер невъзможно, когато дори не мога да се накарам да отида на 3 метра, от мястото, където съм. Затова имам по-добра идея : гледайте филм. Това е нещото, което почти винаги ме изкарва от такова състояние. Защото вие сте някъде другаде, докато реално не сте. Не случайно го слагам на първо място - това може би най-ефективният, защото е и най-лесен.

2) Музиката. Тук е малко опасно, защото аз лично се познавам много добре и знам, че ще си пусна някоя бавна песен, от която положението ще се влоши двойно. НО, ако вие смятате, че няма да припарвате до меланхолични песни, би бил добър съвет. Нещо бързо, весело.. Какво пък - има шанс и да станете да танцувате !

3) Направете нещо, което обичате. Но нямам предвид обичта ви към яденето и леженето. Не, нещо, което ви кара да се чувствате живи - следователно нещо, което е извън комфортната ви зона. Може и нещо, от което ви е страх.. Гаранция за по-добро настроение след като го направите!

4) Ако наистина имате нужда просто от почивка, направете го. Понякога ни трябва да .. избягаме от реалността. Но по правилния начин. Бъдещето е по-добре от миналото. Мислете си за хубави неща, които ви радват. Мечтайте. Поставете си цели. Всичко е възможно, не забравяй.

5) И последно, но най-най- важно. Направи нещо. Каквото и да е - по-добре е от нищо. Не се оставяй. В единия случай ни трябва малко живец, малко огън. В другия имаме нужда от почивка от всичко и при него също трябва да направим нещо - да останем насаме с нас самите. Без интернет. Просто ние.

Животът се променя. Нещата няма да останат така за дълго. Можем да направим хиляди, хиляди неща. Но истината е, че възможностите рядко идват, когато седим и не правим нищо. Затова станете и живейте. Няма по-добър съвет от този.

Има толкова много неща, които все още не сме открили, направили.

Taка и така трябва да живеем. Поне да го направим напълно и изцяло. Да си изкараме добре. Какво ще кажете?