сряда, 20 април 2016 г.

Реквием - Лорън Оливър

Корица : Не са нещо особено, но точно тази тук смятам, че е
най-хубавата от трите.
Мотиви, които харесвам : любовта като болест, книгата " Шт-т-т" и разказите в нея, Алекс, "преди" и "след", тичането, оградата, спомените като шепот, сивия цвят, Пустошта.

Последно се докоснах до света на Лорън Оливър преди повече от година и половина и бях забравила връзките между събитията и подробности, но за мое учудване голяма част (съществената част) от книгата се беше запаметила в съзнанието ми. На моменти не бях сигурна дали спомените са ми реални или плод на въображението ми, но малко по малко си възвърнах позабравените случки и най- вече припомних си чувствата, които ги съпровождаха - те не влизат в сърцето ти с гръм и трясък, а плавно и спокойно, но остават там завинаги. Точно така аз усетих поредицата "Делириум". Лека и нежна, но запомняща се. 
Накратко историята е следната : в свят, в който любовта е болест, едно момиче среща момче, година преди да се състои процедурата й за излекуване и тя да бъде освободена от чувствата си завинаги. Но немислимото се случва и те се влюбват.
Това е книга за промяната, за свободата, личния избор и, разбира се, любовта. В началото на историята Лена е неуверена, несигурна и не знае какво бъдещето ще й предложи. Чуди се какво е чувството да си излекуван, да не усещаш нищо и кой ще бъде избраният за нея. Тогава среща Алекс и живота й се преобръща. Винаги съм харесвала Алекс, той беше първата й любов, но също така й отвори очите. На няколко пъти доказа своята обич към Лена, дори думите му понякога да говореха за обратното, действията го потвърждаваха. Това момче със златиста коса откри истинската Лена и не спря да я обича, дори когато тя не беше вече същото момиче. 

 "I love you. Remember. They cannot take it."
Една огромна промяна, пропаст, се усеща между първата книга и вторите две (ако сте ги чели знаете каква е причината). Дълго време Лена не можеше да се откъсне от миналото си, от стария й живот. Спомените я притискаха, дори и да знаеше, че предишният й живот беше изпълнен с толкова тайни и лъжи. Но тя успя да се научи и да погребе "старата Лена".
Поредицата "Делириум" предполагам, за да бъде по-популяризирана, често е свързвана с "Игрите на глада" и "Дивергенти", което аз така й не можах да проумея. Да, става дума за един различен от нашия свят, но дотук приликите свършват. Има битки, но ако в другите две поредици те са представени чрез оръжия, войни, гняв, убийство, тук борбите са по-скоро лични. Между хората. В самите нас. Акцентът не пада толкова върху физическата война като решение на проблема, а в нашите умове и души. Което според мен е правилният начин, защото да отговаряш на огъня с огън го разпалва още повече. Разбира се, имаше и схватки между героите, но много повече бяха вътрешните въпроси, на които Лена трябваше да отговори. Готова ли е да загърби миналото си? Дали любовта наистина не е болест, не те ли съсипва, не ни ли превръща в чудовища? И имаме ли смелост да съборим собствените си стени?
Оше с първата си книга Лорън Оливър ме впечатли. Начинът й написане ми се струваше като детска приспивна песничка. Унасяте някъде надалеч в един различен свят. Чак когато се събудиш разбираш съдържанието на думите и тяхната тежест.
Любовен триъгълник за мен лично нямаше. В третата се усеща нотки на колебание между двама мъжки персонажи, но това беше далеч далеч от сюжета на книгата (въпреки темата за любовта). Джулиан ми хареса, защото беше добронамерен и винаги мил и добър. Но това някак не беше достатъчно нито за мен, нито за главната героиня.  
Книгата беше разделена на глави от името на Лена и на Хана и аз се наслаждавах дори малко повече на тези на нейната (бивша) най-добра приятелка. Историята й имаше голяма роля в книгата и дори за нейния завършек. Виновна или не, тя помогна на Лена, толкова колкото й навреди. Но смятам, че след всичко те двете си простиха взаимно. Не знаем нищо затова какво ще стане с нея, но ни остава единствено да вярваме.
 "...всъщност изборът не е наш, не напълно. Някой винаги ни насочва, винаги ни притиска да тръгнем по този или онзи път. И за нас не остава нищо друго, освен да направим крачка напред и после още една, и още една. И изведнъж се оказваме на път, който не сме избрали ние."
Авторката не спестява нищо, историята е напълно реалистична. Не е натруфена с прекалени битки или невъзможни любовни триъгълници. Показва свят, който, както накрая осъзнаваме, не е толкова различен от нашия. Моята оценка е 5/5 звезди, защото ме научи на уроци и няма нещо, което да искам да променя. Това е поредица, която дълго присъстваше в живота ми, и чак сега разбирам, че това беше последната ми среща с героите. Но както те трябваше да загърбят миналото си, то сега е и мой ред да го направя. Сбогом, беше ми приятно.

4 коментара:

  1. Много хубаво ревю си написала на последната част от тази поредица! ^^
    П.П. - чудесен нов дизайн на блога! :3

    ОтговорИзтриване
  2. Добре, бях се отказала да дочитам втората книга, въпреки че много харесах първата.. Но това ревю ме провокира да дам още един шанс на поредицата. Благодаря ти! Прекрасно ревю!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз ти благодаря за прекрасния коментар ! Радвам се, че съм те подтикнала да я продължиш :)

      Изтриване